/КРОСС/Омбудсманът Константин Пенчев пред "Труд"

- Г-н Пенчев, днес отново има дебати в парламентарната комисия за промяна на Конституцията. Слушахме ги и преди два дни и се питахме: какво говорят те на стотиците хора, които идват при вас, омбудсмана, за да се жалват от забавени дела? Или на моята съседка, която 5 години обикаля съдилищата и плаща на адвокати за една делба на родната й къща в Мало Конаре?

- Бавното правосъдие е голям бич. Не само за България. Работил съм по случай с български гражданин, който 2 години стоя под домашен арест в Мадрид без да се знае дали ще бъде обвинен в престъпление - нещо, което противоречи на всякакви европейски норми. В България вече 8 години тече дебат за съдебната реформа или по-точно - за нейното продължение, защото тя започна през 2003 г. с първата поправка на Конституцията в нейно име. Вашата съседка разбира, че това е дебат за изчистване на съдебната система, която в последните 25 години се затлачи от некомпетентни и корумпирани магистрати, от т.нар. съдебна номенклатура, която я има във всеки град. Тя знае от опит, че когато в храма на Темида има търговци, чувството за справедливост у хората е нарушено. Тя е усетила липсата на справедливост, различния аршин при противоречивата съдебна практика и други неща, които сринаха доверието на българите в съдебната система. И не само на българите, а и на европейските и на извъневропейските ни партньори. Бизнесът обича стабилен правов ред. Не случайно български инвеститори бягат в чужбина, а чуждестранни не идват. У нас няма предвидимо правосъдие - нито като срокове, нито като резултати. Неведнъж съдебното решение да зависи от вдъхновението на съдията. Така че дебатите, които текат в Народното събрание - в сряда и днес, когато и аз съм поканен, никак не са излишни - нещо трябва да се промени, да се изчисти храмът и да се укрепи.

- Непостоянен Висш съдебен съвет (ВСС), скъсяване на мандата му от 5 на 4 години и явно гласуване за кадрите в прокуратурата и съдилищата. Това са крайъгълните камъни в реформата на правосъдното министерство. Стабилни ли са те според вас?

- Според мен екипът на Министерството на правосъдието (МП) направи голяма грешка, като се поддаде на натиска на някои парламентарни сили, подсилен от изразеното от тримата големи в съдебната власт желание да видят по-бързо реформата черно на бяло, и поставиха за обсъждане проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ) успоредно с промените в конституцията. Половината от идеите в проекта се базират на бъдещи промени в основния закон. В момента те са противоконституционни. Направо му се чудя на Христо Иванов кой го би по главата, с извинение, кой го подведе да показва проектозакон, който би трябвало да е направен въз основа на една промяна в Конституцията, която още я няма. Няма как да почнем от покрива, трябва първо да построим основите, иначе сградата няма да стане. Много странно е това мислене - да сме гледали проектите успоредно! Все едно успоредно да стоим основите и покрива. Това е абсурдно. Ние не знаем ще има ли в това Народно събрание консенсус за конституцията и в какви рамки ще е, ако бъде постигнат, а министърът предлага един вариант на проектозакон, който на всичкото отгоре не е съобразен с корекцията в стратегията.

- Стратегията за съдебната реформа?

- Ох, уморих се да напомням. Два месеца минаха, откакто е приета тази стратегия, толкова ли е къса паметта на хората? Приета беше с констититуционно мнозинство - над 170 гласа! Но как? Решението на Народното събрание беше, че одобрява стратегията, но с поправка, която опозицията в лицето на Михаил Миков постави като условие за съгласие - че Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане постоянно действащ. И аз съм категоричен, че трябва да е такъв.

- Защо държите толкова на него?

- Държах и на времето, когато беше въведен с новия Закон за съдебната власт. Дотогава съдебната номенклатура по места влизаше в непостоянния ВСС и ставаше номенклатура и в центъра. ВСС не можеше да си върши работата като орган, управляващ съдебната система, защото се състоеше от магистрати, които прихождаха на заседания, гласуваха подготвени от администрацията проекторешения, получаваха командировъчни и хонорари, а не можеха да бъдат нито магистрати, които си гледат работата 100%, нито членове на ВСС. Тяхната зависимост беше много по-голяма, защото действащи магистрати няма как да не се съобразяват с мненията на тримата големи, на ръководителите в съдебната система, които са членове по право на ВСС. В постоянно действащия ВСС прокурорът или съдията за 5 години не е такъв, той е съдебен чиновник и няма нищо общо с йерархията в системата. Как прокурорът ще бъде всеки ден на работа с началника си, а после ще иде да гласува против него и то явно. Нали разбирате, че това е абсурд?

- Значи сте и против явното гласуване?

- За явното гласуване и за намаляването на мандата на ВСС - да си решат депутатите. В Конституцията сега се казва: гласуването е тайно за кадровите решения. Предложението на правосъдното министерство е този текст да отпадне и в Закона за съдебната власт да се запише, че е явно. Ако това бъде гласувано, тези които са против, могат да го атакуват пред Конституционния съд. Безспорно е, че тайното гласуване е било винаги по-демократично. Но има аргументи и за явно гласуване - като водевилният избор за председател на апелативния съд, когато за съдия Нели Куцкова гласуваха по-малко членове на ВСС, отколкото се изказаха в нейна подкрепа. Обаче да се разберем - това, че ние сме разочаровани от този и от миналия състав на ВСС, които бяха постоянно действащи, не значи, че формулата е грешна. Напротив. Предишните съдебни съвети, непостоянно действащите бяха много по-грешни. Ако не вярвате, направете ретроспекция - каква работа вършеха и какви бяха настроенията срещу тях. Сега искаме непостоянно действащ съвет да прави съдебна карта, бюджет на съдебната власт... Няма как. За това е нужна сериозна, постоянна, задълбочена работа. Когато ми кажат - ама най-добрите прокурори и съдии няма да искат да станат членове на този ВСС, за да не се откъсват от професията, аз казвам - а нима най-добрите съдии и прокурори са най-добрите администратори? Убеден съм, че ако сега ВСС не работи добре като непостоянен, после съвсем няма да работи.

- Общи събрания на съдиите да вземат ключовите решения в системата. Вие остро възразихте на тази идея. Казахте, че това било „чисто народовластие по съветски модел". Но защо народовластието да е нещо лошо?

- Народовластието е било най-напред в древна Гърция и още оттогава е ясно, че повечето хора имат по-важна работа от това да взимат решения по държавни дела. Затова са делегирали права на свои представители. Така са се родили парламентите. Ако ще питаме хората за всяко нещо, защо да плащаме на депутати? Вижте какво се предлага: ВСС да е непостоянно действащ, да не кадрува, да не атестира магистратите и да не предлага за дисциплинарни наказания, а това да правят някакви комисии от върховни съдии. Тоест, някакви хора, които трябва да си гледат делата и то бързо и качествено, както се очаква от тях, ги натоварваме с друга важна, сложна и трудоемка работа. А господа прихождащите във ВСС само ще гласуват! Аз питам тогава - кой ще носи отговорност?! Общите събрания щели да командироват съдии и нещо още по-абсурдно - общо събрание на горния съд щяло да номинира председател на долния съд! Ще стане като с общите събрания в етажната собственост. Има двама-трима комшии - активни, които взимат решенията. Другите казват - не ме занимавай, защото си имам по-важна работа. Същото ще е в съдийските събрания. Двама-трима души ще манипулират, ще лобират, ще правят нещо, но никой няма да знае кои са, ще се казва: „Събранието реши". Под чии прозорци ще викаме „оставка" тогава? Няма да викаме вече под прозорците на ВСС, защото някой друг атестира и предлага дисциплинарни наказания, а във ВСС само нещо гласуват. Именно това е задкулисието - когато някой незнаен взима решения и се крие зад колектива. Самите съдии на събранията по апелативните райони се изказаха против това - да решават те за кадрите. Те казаха - ние затова ще избираме съдебен съвет, той да решава. Както и гражданите казват на депутатите - отивайте в парламента да защитавате нашите интереси, ние ще си гледаме нашия бизнес и ще си плащаме данъците. По никакъв начин с тия общи събрания и тия комисии, чиито решения ще бъдат валидизирани от ВСС, няма да направят съдебната власт независима, защото независимост значи отговорност преди всичко. Това е абсурд! Аз не знам защо го правят. Според мен това са пак някакви домогвания на хора, които предпочитат да взимат решения не явно, а задкулисно.

- Тъй или инак, всички са единодушни: реформа трябва да има, трябва да се промени ЗСВ, следователно и конституцията. Но повечето магистрати казват - не може без Велико Народно събрание ( ВНС). Позоват се на Решение №3 от 2003 г. на Конституционният съд според което ВНС определя формата на държавно управление, включително и органите на съдебната власт, и правомощията им.

- Аз не съм специалист по конституционно право. Цял живот съм бил практик. За мен правото е създадено, за да върши работа на хората, а не е някаква отделна философия, която се разминава с живия живот. Имаме ли нужда от съдебна реформа? Имаме. Ами тогава дайте да я направим, пък дали с Велико Народно събрание, или с обикновено, нека учените пишат после трудове на тази тема. Аз бях член на първата временна комисия за промяна в Конституцията в 39-то Народно събрание през 2003 г., когато за пръв се постигна консенсус за съдебна реформа. Тогава Конституционният съд излезе с решение № 3 и то беше с цел да не може да се направят реформите. Казвам го най-отговорно. Няма институция непогрешима като Бог. Аз смятам, че това решение трябва да бъде преодоляно от КС. И че за тези промени в конституцията, които се предлагат сега, не е необходимо Велико народно събрание. Обикновено е достатъчно. Хората искат реформа, а политиците са длъжни да отговорят на тяхното искане. Сама виждате - в парламента няма никой, който да се осмели да каже - аз съм против реформата, тя не е необходима. Тези, които са против, се хващат за детайлите - да, аз съм за реформа, но не така...

- Нормално ли е според вас да крият кой е авторът на проектозакона за съдебната власт? От асоциацията на прокурорите питали кой го написа, не казват.

- Кой го е написал не е важно. Когато аз бях член на временната комисия за промяна на конституцията навремето имаше текстове, написани от експерти на правосъдното министерство. Ние не сме питали кой е експертът. Защото текстовете се обсъждат в комисии, те се редактират... Може би идеята на въпроса е друга: кой стои зад предложенията, облечени в текстове? Очевидно стои министърът на правосъдието, кой друг? Политикът трябва да посочи целта, да очертае рамката, а кой ще напише членовете и алинеите, това няма особено значение. Явно е, че рамката - за непостоянния съдебен съвет, общите събрания и т.н. е начертана от министъра, публикувана е на сайта му. Друг въпрос е, че тя се разминава със стратегията, одобрена, след като беше прието поставеното от опозицията условие - постоянен ВСС. Това може да взриви крехкия консенсус. Искрените привърженици на реформата са шепа хора. За статуквото са повече. А огромната маса е мълчаливото мнозинство, на което му е все тая. Имам предвид обществото, а не само магистратите. И шепата реформатори (не говоря за партията), трябва да бъдат не само активни, но и предпазливи, когато нещо предлагат.

- Освен това трябва да бъдат и умни, и добре подготвени, нали така?

- Аз изпитвам симпатии към министъра на правосъдието. За мен той не е ново лице, познавам го от доста години като представител на НПО, който се занимаваше доста със съдебната реформа. За мен няма значение дали министърът е професор, академик или млад мъж. Важното да има хъс за реформа. И вече неговият екип - той трябва да бъде умен и добре подготвен, за да не провали реформата поради такива недомислия, за каквито стана дума.

- Вижте още едно недомислие - подчертават го от прокурорската асоциация: "Третират ни като хора, криещи под дюшеците пачки!" Огорчени са, че ги карат да декларират пръстените по ръцете си и картините на бабите си с презумпцията, че всичко, което семействата им имат, е от тъмен произход.

- Тук са напълно прави. Декларациите, които попълват магистратите, би трябвало да бъдат като на всички други висши назначения, упоменати в Закона за Сметната палата. Не би следвало да има дискриминационен подход. Смисълът на тези декларации е да се знае определен човек, който влиза в магистратурата или в политиката, където може да има изкушения, с какво излиза. Ако излиза с много повече - да се провери дали то се дължи на спестявания, наследство и други, или има съмнителен произход. Проверката се прави от съответни органи, от Сметната палата и декларациите трябва да бъдат там. Аз съм малко против те да бъдат абсолютно публични. Дойде ли април-май, вестниците ги вадят по първите си страници - този има това, онзи онова... Влиза се в личното пространство на човека така. Като се знае от всички, че има скъпи пръстени, може някой да иде да му обере дома. Като се знае, че има влог, може да му отвлекат детето. „Наглите" как отвличаха хората за пари? Държавата не успя да ги защити. Тази клюкарска страна на публичността е не само непремерена, тя е и опасна. Друг въпрос е, че с декларации не се върши работа. Има фирми, подставени лица, свързани лица и т.н. Аз не знам някой магистрат със съмнителна репутация да има много имоти на негово име или да се е накичил с бижута. Обикновено по документи е гол е като пушка, но кара скъпа кола... А иначе не са виновни редовите магистрати, че гледат на тях като на хора с пачки. Виновни са малцината на ръководни места, които по една или друга причини си ги избират, назначават, а после те с действията си хвърлят сянка върху цялата система и обезверяват честните магистрати, което е най-страшно.

- Бяхте в размирния Гърмен. Какво видяхте там освен крайна бедност, незаконни къщи, кражби и етническа омраза? Видяхте ли наоколо държава?

- В Гърмен се срещнах и с българите, и с ромите. Говорихме. Има доста противоречия между тях. Но имаше и пълно единодушие, изразено чрез скандиране от едната и от другата страна: „Няма държава!" Аз бих казал - няма политика. Българите казват: четири постройки бутат, това е прах в очите ни, ние искаме да съборят всички! Ромите казват: ама ние сме си купили земята! И двете страни биха приели разумен план, ако държавата им го предложи, например - здравите къщи да се узаконят, защото са обществено благо, а паянтовите да се махнат. Законът обаче не прави разлика между тях.

- Петгодишният ви мандат е към края си, а вие сте склонен да се кандидатирате пак. Не е ли безнадеждна мисията на омбудсмана - да бъде посредник между хората и държавни чиновници, които пет пари не дават за тях?

- Ако мислех така, нямаше да се кандидатирам никога. Поначало институцията на омбудсмана се приема доста скептично в България, тя е от 2005 г., сравнително млада е и може би все още малко позната. Главната цел в първия ми мандат беше да убедя хората, че от нея има нужда. Това е единствената институция в България, чийто предмет на дейност е да защитава правата на хората. Работата в нея е трудна, защото трябва да се промени съзнанието на чиновника, но и на обикновения човек. Да знае той, че има права и да си ги търси. Мисля, че за 5 години институцията на омбудсмана стана по-познаваема и от хората, и от държавните чиновници. Те са като скачени съдове впрочем. Когато хората ти вярват, с теб се съобразява и администрацията. Държавата дори започна да разширява функциите на институцията. От 2012 г. омбудсманът е и Национален превантивен механизъм - правим проверки в затвори, арести, в бежански лагери, в домове за сираци, за хора с увреждания. Съдии вече използват нашите доклади в съдебни производства. Има смисъл от тази институция, аз вярвам в това.  И ако ме предложат, бих се включил в процедурата за избор в Народното събрание, за да бъда омбудсман втори мандат.