/КРОСС/ Eдин от най-тъпите коментари, които съм чел напоследък, е „Купонът свърши, уважаеми гърци" от колегата Колер от немския вестник FAZ.

Какъв купон, хер Колер? Откогато Гърцията танцува по музиката на Тройката, брутният й продукт се срина с 25 на сто, безработицата гони 30 на сто, 75 на сто от младежта си седи върху лапите и така нататък. Ако това е купон, то краят на двете световни войни е направо фестивал за Германия.

Този немски триумфализъм явно се споделя и от родните гръкомразци, които нямат търпение да ги видят по-дрипави и от нас. Но докато прогресивната българска и немска общественост се кефи, Ципрас е на път да измъкне Гърция от капана с поредица хитроумни ходове, достойни за самия Одисей. Гледайте и се учете!

Първа хитрост - искай небето и звездите, получи каквото ти трябва
Правителството на СИРИЗА поиска невъзможното - 50% съкращение на дълга от 330 млрд. евро. За да засили ефекта, финансовият министър Варуфакис отегчи своите европейски колеги с лекции по макроикономика, украсени с метафори, достойни за Омар Хаям. На това отгоре се разхождаше из Европа с едни странни шалчета, но пък без вратовръзка. За който познава дрескода на немския бизнес е ясно, че на такъв костюм не се дават и 10 евро заем. И като казаха своето тежко „Не!", финансистите на еврогрупата все пак го смекчиха с една-две съвсееем малки, просто символични отстъпки. Просто никакви. Но то е като да си съвсе-е-ем малко бременна, просто никак. Тези малки отстъпки са стъпалото, благодарение на което СИРИЗА вече излезе от първия капан - вътрешнополитическия.

Втора хитрост - шах и мат на вътрешния противник
Вътрешния капан го постави правителството на „Нова демокрация", оглавявано от Самарас. Само месец преди изборите държавите от Еврозоната бяха готови да удължат финансирането на гръцкия бюджет с шест месеца, но Самарас каза - не, дайте ни само два, до края на февруари. Целта бе веднага след изборите СИРИЗА да катастрофира - или да се отметне на 100 процента от предизборните си обещания, или веднага да вкара Гърция в неплатежоспособност, след което Самарас да се върне на бял кон. СИРИЗА обаче изтръгна от еврогрупата удължаване на финансирането с още четири месеца, така че сега може да продължи да работи по план А (намаляване на дълга) и в същото време да подготви план Б и В - връщане на драхмата. Ако се наложи. Слабото място на десните сили в Гърция е, че те си падат патриоти. Ципрас веднага се възползва и направи коалиция с дясната, но патриотична партия АНЕЛ. Две седмици по-късно той нанесе нов удар - издигна за президент члена на ЦК на „Нова демокрация" Прокопис Павлопулос - бивш министър на вътрешните работи и обществения ред. Шах и мат. С този ход Ципрас удари камъка точно там, където се пука. Новият президент е близък до бившия премиер и бивш лидер на „Нова демокрация" Костас Караманлис, който и до днес е духовен баща на десницата. Поради простата причина, че се казва Караманлис. Само по себе си това име може да вкара в парламента и стадо гъски. Засега той чака притаен, но дава знаци, че е латентен опозиционер на „меморандума", Тройката и следователно на Самарас. Караманлис е все още на невръстна възраст за гръцки лидер - само 58 години, не може да няма амбиции пак да управлява. Флиртувайки с Караманлис, Ципрас пося семената на разцеплението в редовете на „Нова демокрация". Те вече никнат. Своя шанс дебне и друг наследник на гръцка дясна династия, най-новият Мицотакис. Така че Меркел вече остана без своя гръцки съюзник - „Нова демокрация".

Трета хитрост - вбий клин между Снежанка и седемте джуджета
Но да се върнем на Желязната фрау и непреклонната Германия. Вече лъсна, че другите държави не ги следват с дължимия ентусиазъм. Само преди седмица немският финансов министър Волфганг Шойбле решително отхвърли всякакво удължаване на срока на финансирането на Гърция, а ето че еврогрупата го удължи с четири месеца. Шойбле отхвърли и всяка промяна на условията в меморандума, но еврогрупата от немай къде се съгласи занапред гръцкият бюджет да бъде балансиран
Предвиждаше се той да създава около 4,5% излишък, с който да изплаща дълговете. Сега предстои да разберем дали Гърцията е успяла да отложи и разпродажбата на държавните си активи, сред които на първо място са солунското пристанище и железниците. Така Германия постигна победа, която прилича на победата на Наполеон при Бородино. Тя отвори малка цепнатина между себе си и другите от еврозоната, която тепърва ще расте. Тази цепнатина, както се казва, е сааамо малко бременна.

Четвърта хитрост - срещу могъщ противник потърси още по-могъщ съюзник
Преди изборите Гърция бе на прага да продаде Солунското пристанище на китайска фирма. Това е много силен коз за Ципрас. Не знам дали уважаемият читател е обърнал внимание, но щом Китай се опита да навлезе със сериозни инвестиции в някоя африканска държава, веднага армията на САЩ се озовава на място с много важна хуманитарна мисия - я гони терористите, я помага срещу антракс епидемията. И скоро след това китайците си прибират багажа и напускат. Миналата седмица министърът на отбраната Каменос поиска от САЩ 15 млрд. долара безлихвен заем за 50 години. Мотивите? Така ще се предотврати китайското превземане на Гърция. И наистина, ако Гърция излезе на тезгяха за продан, първият клиент ще бъде Пекин. От една страна, Китай разполага с огромна планина от долари и се чуди къде да ги похарчи. От друга страна, тъкмо гръцките пристанища, железници, плажове и така нататък са възможно най-апетитната хапка за китайския бизнес, който търси плацдарм за проникване в европейския пазар. В същото време Федералният резерв от доста години дава кредити при 0 на сто лихва. През 2009 г. раздаде над 2 трлн. долара, за да спаси европейските зомби банки.

Защо сега да не извади Гърция от капана?
Ако Вашингтон се колебае, то е дали да помогне на Гърция още сега, или когато изпадне от Еврозоната. Който чете англосаксонските издания, той е наясно, че всички възможни авторитети - от Кругман и Стиглиц до Рубини и Сорос, са убедени, че Атина ще живее много по-добре, ако върне драхмата.
Причината е проста - щом Еврозоната се разпадне, делът на долара като световна резервна валута ще скочи поне с 10 на сто. Това означава, че ще може да се напечатат още най-малкото 5 трлн. долара без никакъв риск от валутен срив.

Достатъчно е да погледнем таблицата за динамиката на световните резервни валути. През 2001 г., когато еврото все още навлизаше, делът на долара достигна 70,7 на сто. След това веднага започна да спада и през 2013 г., достигна 61%. В същото време делът на еврото нарасна от 17,9 до 27,6% през 2009 г., когато Европа бе ударена от финансовата криза.

Ето защо САЩ имат интерес да помогнат на Гърция, за да разколебаят вярата в общата валута. Ако Меркел сънува кошмари, то това е щастлива и просперираща Гърция, която се е върнала към драхмата. Как ще постъпят тогава Испания, Португалия, Италия? Тръгне ли тази зараза, износът на Германия ще рухне и нейните щастливи бюргери ще опознаят купона на безработицата.
Под „купон" имам предвид израза на колегата Колер от FAZ.

Пета хитрост - извади плашилата!
Всъщност Ципрас вече извади първото плашило - Китай. Второто е Путин - Гърция за момент отказа да подкрепи новите санкции и излезе с идеята да иска заем от Москва. Сега наред е и третото.
Гледайте и се учете. Това ни чака и нас след 10 години. Гърция ни показва как се излиза от капана, в който сега с такъв ентусиазъм се набутваме...

Валери Найденов
„24 часа"