/КРОСС/С "Театър, любов моя" Театър 199 празнува 50 години от създаването си. 

Текстът на Валери Петров поставя Касиел Ноа Ашер. Освен като режисьор името й е записано в афиша и сред актьорите, заедно с Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова.
Музиката е на Емилиян Гацов - Елби, сценграфията - на Красимира Серафимова. Костюми: Tochka, Касиел Ноа Ашер. 

Представлението ще се играе на 7 и на 25 юли с начален час 20:00.

Директорът Анна Монова кани Касиел Ноа Ашер да постави спектакъла, а тя от своя страна отдавна иска „момичетата на Коко (Азарян)" да се съберат и да работят заедно. 26 години след запознанството им, за Лилия, Стефка, Красимира и Касиел това е лична среща, при която всяка в карето е достатъчно смела, за да бъде уязвима и да извади на показ страстите и страховете си. "Какво е театърът? Какво е актьорът?", пита Валери Петров още в началото на пиесата, слагайки под микроскопа душата на актьора. Като режисьор Касиел отговаря, че репетициите са били „екстремно спускане по ледено било - хлъзгаво, опасно, неравно", което води до врящо кълбо от нерви, любов, тайни, очарования и разочарования. Актрисите вплитат случки от живота си в ролите, което размива границата между играта и реалността, а на сцената ги виждаме дръзки, саможертвени и лишени от суета, за да достигнат пълна взаимност и разбиране за другия. Защото опрощението, заложено текста, не може да се изиграе, а само да се изпита наистина.