/КРОСС/Днес, 9 юли, се навършват 165 години от рождението на един от най-известните български писатели - Иван Вазов. Неговото творчество оставя ярка следа в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „Патриарх на българската литература".

С богата културна програма в цялата страна ще бъде отбелязана годишнината на Патриарха на българската литература.

Честването в Сопот ще започне в храма "Св.св. Петър и Павел" с тържествена литургия. В 10:00 часа събитията ще се преместят в експозиционната зала в къщата-музей, където ще се проведе детско утро "Аз съм българче". Програмата е подготвена от Център за работа с деца - Сопот с участието на детските градини от общината и Комплекс за социални услуги.

Министърът на културата Вежди Рашидов ще бъде гост на честванията годишнина в родния град на Вазов. Той ще посети родната къща на Патриарха на българската литература, където се открива обновената експозиция от восъчни фигури „Дюкяна на Минчо Вазов".

Министър Рашидов ще връчи националната литературна Вазова награда. Традиционна среща-разговор с носителя на Национална литературна награда „Иван Вазов" за 2015 г. ще се състои в библиотеката на местното читалище.

Наградата е за цялостен принос в областта на литературата, връчва се ежегодно, във връзка с честването на Вазовите празници. Тази година наградата е присъдена на писателя Владимир Зарев. По традиция той трябва да засади иглолистно дръвче в района около музея.

По-късно в Сопот ще бъде открита обновената експозиция от восъчни фигури "Дюкянът на Минчо Вазов", а на сцената на сопотското читалище ще бъде представена комедията "Службогонци".

В София преди дни бе открита обновената фасада на къщата музей „Иван Вазов" в центъра на столицата.
Проектът по обновлението е дело на екипа на арх. Христина Стоянова.

Къщата е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго време. Тук, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто", „Пъстър свят" и „Утро в Банки", поетичните книги „Легенди при Царевец" , „Под гърма на победите", „Песни за Македония", „Люлека ми замириса", „Не ще загине, комедиите „Вестникар ли?" и „Службогонци", историческите драми „Борислав", „Към пропаст", „Ивайло". Тук, в последните дни и часове от живота си, Иван Вазов работи над пиесата „Престолът".
Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище.

По повод 165-тата годишнина от рождението на Вазов бе възстановена и паметната плоча на фасадата на къщата на ул. "Духовно възраждане" 23 в Русе, където Вазов е живял известен период от време. Инициативата е на учители по български език и литература от Русе, със съдействието на Общината. Официалното откриване ще е от 12 часа, на 9 юли, пред къщата на ул. "Духовно възраждане" 23.

Честванията в национален мащаб по повод 165 години от рождението на Патриарха на българската национална литература Иван Вазов започнаха още през февруари с изложбата "Обичаният Вазов" в галерия "Средец" на Министерството на културата.

Министър Вежди Рашидов предложи 2015 да стане Година на Вазов, в рамките на която да бъдат организирани серия прояви и инициативи, посветени на голямото и непреходно творчество на писателя.

В експозицията "Обичаният Вазов" са включени над 30 творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 г., които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена. В изложбата има две платна на Мърквичка - картината "Македонка", подарък от дружество "Чех", и портретът "Старец", личен дар от художника. Дело на Иван Мърквичка е и оригиналната илюстрация към поемата "В царството на самодивите" в Поздравителния адрес на "Славянска беседа", връчен на Вазов за първия му юбилей. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през същата 1895 г. Две картини - "Портрет на проф. Иван Д. Шишманов" и "Цветя", са подарени на писателя от Елисавета Консулова през 1919 и 1920 г. Художничката е и Вазова снаха, женена за Борис Вазов, най-малкия брат на поета.
В изложбата са включени и барелеф на писателя от прочутия скулптор Андрей Николов, както и портрети от Петър Морозов, Жеко Спиридонов, Георги Черкезов. Тук е и последният портрет на Вазов, рисуван от натура през 1916 г. от Георги Евстатиев, има и уникални шаржове на Александър Добринов и Иван Славов от 1920 г. "Морски пейзаж" от Евгения Шатц, "Ученик" от Георги Канели, "Курубаглар" от Петър Морозов и "Край морето" от Райко Алексиев са сред знаковите творби, които също ще бъдат показани на изложбата.

Интерес представляват и поздравителните адреси до писателя, повечето от тях - истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков. В изложбата са включени и няколко уникални предмета, които по своя характер много се доближават до творби на изкуството - поръчаната специално във Виена сребърна лира със сребърен венец и позлатена панделка, върху чиито листенца са изписани имената на Вазовите творби, сребърната мастилница с богинята на победата, подарена на Вазов в Пловдив за първия юбилей, и менюто на "Юнион палас", изработено от Стефан Баджов за втория юбилей.

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей - 24 октомври 1920 г., е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот". Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му. През 1930 г. италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот, придружен от писателя Николай Райнов, като двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София - Ст. Л. Костов, и на основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено „Под игото". В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил" и повестта му „Чичовци".
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва водосвет, слово произнася проф. Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов" в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г., е открита и експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда. Къщата музей „Иван Вазов" в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка - Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата, се е събирало многолюдното Вазово семейство.
На преклонна възраст в цикъла „Под Амбарица" на своята лебедова песен - стихосбирката „Люлека ми замириса" /1919 г./, Иван Вазов посвещава на родния си дом няколко поетични творби.
Къща музей „Иван Вазов" в гр. Сопот е свято място за всеки родолюбец, тя е храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на Патриарха на българската литература.