/КРОСС/ Катастрофата на Гърция е пролог към глобални икономически сътресения. Брюкселските бюрократи се безпокоят, че гръцките вълнения ще се разпространят из цяла Европа: още по-мащабни кризи може да се очакват в Италия, Испания, Португалия и Франция - държави, чийто дълг не е по-малък от този на Гърция.

Вътре в цялата западна капиталистическа система се натрупва астрономически дълг. Крал на длъжниците е САЩ със 17 трлн. долара или над 100 процента от своя БВП. Американските градове Детройт, Стоктън, щатът Калифорния вече обявиха фалит, очаква се да ги последват още. Миналата седмица 51-ят щат Пуерто Рико поиска статут на банкрутирала територия, тъй като не може да изплати дълг от 73 млрд. долара. В уводна статия The New York Times коментира, че глобалната задлъжнялост се е превърнала в „неизлечима болест" и макар че през последните години западните държави похарчиха 10 трлн. долара за „количествено облекчаване" (quantitative easing) на икономиките си с цел съживяване на конюнктурата, резултатът е нулев.
През последните две десетилетия капитализмът деградира до финансова казино - система, задвижвана от спадащи печалби в производството. Това вече не е система, която следва и задоволява нуждите на хората. Капитализмът се е превърнал във форма на финансов паразитизъм, на валутни и пазарни спекулации, зад които стоят интересите на банките и фиктивния капитал. Системата се отдели от реалния свят - едно царство, в което 1% от хората живеят в лукс и разкош за сметка на мнозинството, което едва оцелява.

Източниците на дълговото робство лежат в неолибералната идеология на дерегулация на икономиката и регресивното данъчно облагане (намаляване на данъчната основа според увеличаване на дохода). Това на свой ред доведе да понижаване на социалната безопасност, при която мерките на строги икономии се осигуряват за сметка на безработните и пенсионерите. Фондовите пък пазари съществуват в паралелна вселена със своите възходи и падения, свързани с движението на фиктивния капитал.

През 2007 г. Банката за международни разплащания изчисли, че глобалният дълг от икономиката на това финансово казино се равнява на 680 трлн. долара, т.е. 10 пъти над световния БВП. Днес естествено той е значително по-голям, макар никой да не се наема да го изчислява.

Бившият анализатор на Световната банка Питър Кьониг смята, че дългът на света днес трябва да се измерва в „квадрилиони долари". И този дълг вече не е възможно да бъде платен никога от никого. „Този дълг няма как да бъде изплатен, защото - ами на кого трябва да се изплати? Реално той дори не съществува. Той представлява само електронен счетоводен баланс и точно това прави изкуствената криза в Гърция и Европа толкова абсурдна. Той може да бъде заличен за части от секундата и тогава светът ще си отдъхне с облекчение", казва Кьониг.

Ако този дълг бъде отписан и опростен, това ще засегне само онзи 1% паразити от финансовата олигархия, които днес реално доминират и диктуват политиката на уж демократичните правителства. Отчасти също така т. нар. политически лидери се оказват интелектуално неспособни да разработят алтернативна политика. Защото те са част от проблема.