/КРОСС/Докато пукотът на гръцката, украинската и близкоизточната криза отвлича всеобщото внимание, шушукането зад плътно затворени врати продължава да точи теслата на договора за ТПТИ срещу правата на гражданите и държавите в Европа.

Гръцката драма не е най-голямата за Европа в момента. Къде по-убийствен ефект върху граждани, бизнес, икономики и държави ще произведе приемането на готвения тихомълком договор между ЕС и САЩ, наричан ТПТИ - Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Докато обществата се разсейват от пукота, долитащ от Гърция, Украйна или Ислямска държава, ламята ТПТИ припълзява все по-близо до златната ябълка на гражданските свободи, социалните гаранции и националната независимост.

Навлизаме в седмицата на десетия кръг от преговорите по този договор. Предишните девет висят в сивата пелена на информационното затъмнение. Но благодарение на шума, вдигнат от гражданските организации, които разкриха готвената огромна тесла на глобалните корпорации срещу правата на гражданите и на националните държави, шушукането на преговарящите зад плътно затворени пред обществата врати бе принудено да започне да процежда по някое и друго комюнике за съдържанието на договорките.

И ето какво „изтече" след поредното междинно гласуване в Европарламен-та на 8 юли по темата. „Успяхме!" -радостно се провиква от Брюксел председателят на ПЕС Сергей Станишев, както известява разпространено от собствените му пиари съобщение. В какво ли е успехът? В това, че широката коалиция между социалисти и ЕНП успяла да прокара в пленарната зала декларация, призоваваща „за нова система за защита на инвеститорите, която следва да замени частния арбитраж за уреждане на спорове между инвеститори и държавни органи с публично назначавани съдии и която подлежи на контрол и прозрачност".

За онези, които са били увлечени повече да следят други „горещи" новини, да поясним. Става дума да една от най-парливите точки в проекта за

ТПТИ - за правото на частни инвеститори да съдят държави, когато сметнат, че интересите им се ощетяват примерно от вдигането на минималната заплата в дадена държава, от повишаването на социалните гаранции за гражданите й или от взискателното й законодателство. Досега проектът предлагаше тези спорове да се решават от частен арбитраж - и този механизъм е известен с абревиатурата ISDS. Сега обединените сили на социалистите и ЕНП в Европарламента гордо се тупат в гърдите, че искат „по-прозрачен процес, по-ясни права за работниците и стабилна защита на личните данни и на обществените услуги", а също „правомощията на законодатели-

те от двете страни на Атлантическия океан да приемат правни норми да не се възпрепятстват от частни арбитражни съдилища и други органи". Дотук добре, но какъв е конкретният механизъм, по който да стане? Ето какъв.

Новата система трябва да бъде „обект на демократичните принципи и контрол", като случаите се разглеждат „по прозрачен начин" от „публично назначени професионални и независими съдии" и „в публични изслушвания" при предвиден „механизъм за обжалвания", който да зачита компетентността на съдилищата на ЕС и на страните членки, както и да гарантира, че частните интереси „не могат да подкопаят целитe на обществената политика".

На кого всъщност това може да му звучи конкретно и успешно? Всеки нормален гражданин ще чуе в този алабализъм задаващ се звън на сладка съдийска корупция и точно никаква гаранция за реално спазване правата на граждани и държави. Подобни витиевати и кухи откъм същност формулировки може да въодушевяват само онези, които свято вярват, че неолибералната ламя на всяка цена трябва да бъде пусната при златната ябълка на остатъчния европейски социален модел, а бутафорните саби на псевдостражите й да лъснат до заслепяване на публиката. Или както се изрази социологът Чавдар Найденов в анализ в БГНЕС за тази подмяна, „подобрените" уж по този начин арбитражни трибунали стават „като капан за мишки, в който сиренцето е заменено със сьомга".

Не така мисли обаче Станишев. Той уверява: „Това е най-добрият начин да се

защитят европейските граждани. Международната търговия да работи в техен интерес, вместо да се окопаваме в протекционизъм, както някои предла-гат.

Сред тези „някои" са 483 европейски организации, включително и 6 български, които в навечерието на гласуването в Европарламента призоваха евродепутатите да се съобразят с волята на 2.3 милиона европейци, подписали Европейска гражданска инициатива за прекратяване на преговорите за ТПТИ.

Показателни са и резултатите от междинното гласуване в ЕП на 8 юли. 436 евродепутати се обявиха „за" разкрасяващото предложение на социалистите и ЕНП, но 241 гласуваха „против", а 32-ма се въздържаха. И това въпреки апаратните хватки на шефа на ЕП Мартин Шулц, който няколко дни по-рано си издейства манипулирана подкрепа на групата на социалистите и демократите, а на самото обсъждане в пленарната зала забрани репликите и дупликите.

Впрочем редно е да се подчертае, че от четиримата български евродепутати от групата на социалистите и демократите „против" псевдокорекци-ята в ТПТИ са гласували трима - Георги Пирински, Илияна Йотова и Момчил Неков, продължавайки така и досегашните си критични позиции. Трябва да се знае също, че групата на ЕНП, в която са представителите на ГЕРБ и Светослав Малинов от РБ, е гласувала със „за" по всички обсъждани пунктове от ТПТИ.

Ето още малко пояснения, дадени в едно обширно международно проучване на група изследователи, анализиращи защо договорът ТПТИ е вреден за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Проучването е съвместно дело на Transnational Institute, Instytut Globalnej Odpowiedzialnosci (IGO), Полша, u Vedegylet Egyesulet, Унгария. В него е посочено: „Предложенията на ЕС за „реформи" в ISDS не водят до никаква значима промяна в режима за защита на инвеститорите и не подобряват капацитета на правителствата от

ЦИЕ да налагат регулации 6 обществен интерес. Европейският комисар по търговията Малмстрьом наскоро представи серия от предложения за „подобрена" версия на ISDS в ТПТИ. Тези предложения включват задължение за избор между ISDS и местни съдилища - т.нар. клауза fork in the road („разклонение"), включване на задължителни съвместни изявления за това как да се тълкуват разпоредбите в договора, механизъм за обжалване и фиксиран списък с назначени арбитри, водени от етичен кодекс. Тези мерки обаче не решават структурните проблеми на ISDS. Инвеститорите все още могат да подкопават демокрацията и да съдят правителства в частни международни трибунали, когато има законово налагане на безспорен обществен интерес в сферите на здравеопазването, околната среда, социалната сигурност, човешките и потребителските права, финансовите и други местни регулации, които целят предпазване на гражданите и околната среда. Чуждестранните инвеститори ще продължават да се възползват от специални права, които местните нямат, тъй като могат да заобикалят националните съдилища. Дали законовите и конституционните публични политики са правилни или грешни, все още ще се решава от платени арбитри. Инвеститорите не трябва да се съобразяват с никакви задължения. Правителствата не могат да съдят корпорации, само корпорациите могат да съдят държави. Последно -ISDS ще продължи да има смразяващ ефект върху институциите, които няма да са склонни да вземат решения в обществен интерес заради страх от арбитражни спорове". След гласуването на 8 юли в ЕП говорителят на Европейската гражданска инициатива Ернст-Кристоф Столпер заяви: „През следващите месеци ще направим така, че гласовете на милионите недоволни да бъдат чути. На 10 октомври предстои Европейски ден за действие срещу ТПТИ и СЕТА (аналогичното споразумение с Канада - б.р.). Готвят се големи демонстрации в стотици градове на Европа."

Дано и българският глас се чуе по-звучно в този хор.

Къдринка Къдринова, "Тема"