/КРОСС/Преподавателят в Природо-математическата гимназия в Казанлък Теодосий Теодосиев, който води и специализирана школа по приложна математика и физика за ученици от цялата страна и извън България и автор на методика за създаване на силов интелект в интервю за "Монитор"

- Г-н Теодосиев, вашите ученици се завърнаха с пет медала - 2 сребърни и 3 бронзови, от международната олимпиада по физика. Доволен ли сте от успеха им?

- Много съм доволен, разбира се. Те обаче не са толкова доволни, защото се целеха в златните медали. Но имайки предвид условията, в които работеха, това, че цяла година училището беше в ремонти и най-накрая се срина, успехите им са наистина впечатляващи.

- Вие сте известен с това, че подготвяте медалистите ни по физика. Защо обаче родители на ученици от вашата гимназия направиха подписка срещу вас?  

- За мен в този случай нямаше никаква сензация. Скандалът стана за 4 двойки, при положение че съм написал 43 шестици. Всеки родител иска детето му да има високи оценки и това е нормално. Трагедията в България е, че има хиперинфланция в оценяването. Както едно време хората си слагаха парите в една банка и се радваха, че има голям лихвен процент, а след време се оказа, че от спестяванията им нищо не е останало - такава е и ситуацията в родното образование. Ако в българските училища дойдат външни оценители, които да поставят оценка на знанията на учениците ни, ще се получат доста неприятни изненади.

- Защо през годините се понижиха изискванията за оценяване?

- Всичко започва от реалния социализъм, когато трябваше да бъдем равни, да не се пишат двойки, за да се спазва идеологията на равенството. И по този повод един наш колега - Кънчо Цветков, каза, че има шестица, шестичка и шестиченце. Преди се говореше - „като знам какъв инженер съм, не смея да ида на лекар". Някога това звучеше смешно, сега звучи като черен хумор. Като отидем при един „инфлационен лекар", може да ни се случи малко да „поумрем" и когато един „инфлационен инженер" направи проект, машината също ще умре. Всяко общество търпи някакъв процент некомпетентност, но когато този процент надхвърли определена норма, става ядрена реакция, получава се един взрив и всичко се унищожава. Пример за подобна ситуация е Природо-математическата гимназия в Казанлък, в която работя и която потъва, след като се срути по време на строителни работи. Ако се учеше повече физика, това нямаше да се случи. Нивото на некомпетентност у нас непрекъснато расте. Падналата гимназия е една крещяща алегория на българското образование в момента. Училището може да се снима и снимката да стане картичка - символ на растящата норма на некомпетентност в нашата страна. Но всичко тръгва от учителите - ние сме виновни, че ни е потънало училището.

- Къде сбъркахте?

- Сякаш се върви по направление на по-лекото. Седмият смъртен грях е мързелът. По-лесно е да не оставиш ученика на поправителен изпит, защото няма да ти отнема време през ваканцията. Така няма да имаш проблеми с колеги, с приятели за това, че някое дете показва по-слаби резултати. Много е трудно да бъдеш честен. Но тези проблеми си имат радикално решение. Преди години германците бяха въвели следната практика - на края на месеца идват външни оценители, които не познават детето на директора и на колегата, и те поставят оценките. Така, когато дойдат 10 независими оценители, се получава една честна, усреднена оценка. И най-вече се елиминира натискът от някакви локални фактори, от изнудване. Ако искаме да станем истински европейци, а не просто да правим имитация, че сме влезли в ЕС, трябва да въведем тотално външно оценяване.

- Вярвате ли, че това може да се случи в България?

- Аз представих тази идея на министъра на образованието и му казах, че който въведе това външно оценяване, ще загуби на следващите избори, но поне ще осигури бъдещето на България.

- А какво мислите за матурите? Скалата за оценяване у нас също е доста понижена в сравнение с европейската.

- В България се провеждат едни смешни матури, по които поголовно се преписва. В Германия имаше случай, при който цяла матура се проиграва наново заради преписване. Там има заглушители за интернет в стаите, в които се провеждат матури, изпити и състезания, а у нас това било нарушение на закона.

- Сам казвате колко проблеми има в българското образование. Вие сте имали не едно предложение да работите в чужбина. Какво ви задържа тук?

- Задържа ме това, че искам да уча „моите дечица". В последно време правим школи с ученици от 1-ви до 4-ти клас, които ми дават надежда, че има деца, заради които усилията си струват. Лесно е да отидеш в развита държава - там всичко е наред, направено е така, че учениците да не могат да преписват, там има едно уредено общество. Но пък не трябва да оставим и това, заради което нашите дядовци са проливали кръвта си. Да останеш тук, е предизвикателство.

- Какво ще кажете за учебните програми по физика у нас?

- Когато аз бях млад учител, нямаше паралелка с по-малко от четири часа физика седмично, бяхме 4-ма физици и имахме 50% лекторски часове над норматива. Сега сме двама и едва ни стигат часовете. Това само по себе си показва какво се случва. И нашата гимназия уж е природо-математическа, а часовете по английски са пет пъти повече от часовете по физика, което е достатъчно показателно. Това означава, че нашето училище подготвя един обслужващ персонал, едни слуги, които знаят езика на господарите си, но не и хора на новите технологии, които сами да бъдат господари.

- А как оценявате интереса на самите ученици към физиката?

- Все по-трудно учениците се запалват от физиката. Сегашните деца са разглезени от средата, която ги заобикаля. Често казвам, че те са част от видеопоколенията. Има прекалено много разсейващи фактори. Освен това учениците са се отчуждили от своите родители, които са много заети и не могат да им обърнат внимание. Когато дойдох в нашето училище, цялата гимназия правеше 1200 отсъствия годишно, а сега една паралелка в 12-и клас е направила 7500 отсъствия. При условие че тези ученици имат един час седмично физика - кога да ги изпитваме, кога да преподаваме нов материал и кога да правим демонстрации. Това е кауза пердута. В Китай например в целия гимназиален курс учениците имат по 12 часа физика на седмица. Така се прави силна икономика.

- Защо според вас голяма част от учениците се насочват към езиците и хуманитарните науки, а не към точните?

- Защото точните науки изискват мислене, а не наизустяване. И затова в световен мащаб има бягство от точните науки. Ние имаме нужда от инженери, които наистина да могат да правят нови машини, не само програми за машините. Нивата на некомпетентност непрекъснато се вдигат. Един от дарителите на моята школа -  Красимир Станков, който живее в Германия, казва, че ако не е там, ще иде в Австралия или в Канада, защото в България всеки момент се очаква да се взриви някоя ядрена централа, като вижда какви хора завършват ядрена физика.

- Напоследък много се говори за увеличаващата се агресия към учителите. Вие имате ли такива наблюдения?

- Да. Ученикът у нас има прекалено много права и почти никакви задължения. По това ние се различаваме от силните икономики. При нас се наблюдава структурата на американско училище. Но американците си взимат готови специалисти и нямат нужда някой да им ги произвежда. Не може американците да бъдат нашият еталон. Ако се учим от някой, то това трябва да бъдат най-силните икономики като китайската,  корейската и германската в Европа.