/КРОСС/ Не знам дали ни е нужна съдебна реформа, не знам. Като видях тези дни колко скоростно може да се реши един заплетен казус, си мисля, че няма на света реформирана съдебна система, която да действа толкова светкавично.
Думата ми е за плажа Силистар. От две години се занимавам с тази тема. Разказвала съм ви как ми развали почивката случката с онзи момък, който стоеше насред гората и прибираше по четири лева за паркинг. Паркингът беше една полянка точно зад красивия плаж. Тръгнах да разпитвам кой е бил този невероятен късметлия, който навремето имал нивичка насред странджанската гора, пък тя се оказала досами най-красивия плаж по южното черноморие. Беден човек ще да е бил, но ето сега съдбата му се усмихнала, реституирал си горската нива и за всеки автомобил прибира по 4 лв., пък автомобилите през лятото тук са стотици на ден. Късметлията се оказа тъст на депутата Йордан Цонев. Ама то народът го е казал: роди ме, мамо, в странджанските пущинаци, па ме хвърли в парламента. Не е точно така поговорката, но за такъв късмет става дума.
Тръгнах тогава преди две години по институции и инстанции да търся правдата. В природния парк „Странджа" се бяха отчаяли от тази тема. Обясниха ми, че те бродели по същите пътеки от много време, но разбрали, че оправия няма. Накъдето и да потърсели пролука, все се изпречвали пред нещо, което изглеждало абсурдно, но на практика било узаконено. И се отказали. „От нормативна гледна точка всичко е законно - казаха ми преди две години от управата на парка. - Всичко е уредено по закон - собствеността, статута на земеделска земя, разрешителното за временно пребиваване на автомобили. Нищо друго не може вече да се направи, освен по силата на някаква гражданска инициатива да се поиска преразглеждането на статута на земята."
Кметът на Царево ме прие с огромно неудоволствие, колкото да ми съобщи, че не може да направи нищо по въпроса. Не че не искал. Но нямало как. „Общината няма как да наложи рестриктивна мярка - каза ми тогава кметът на Царево Георги Лапчев. - „Странджа" е природен парк, Силистар е защитена местност, на МОСВ е най-лесно да намери начин за рестрикции, след което да постановят на общината какво да направи. Нашият вариант е да се търси алтернативен подход към плажа, безплатен." Каза го преди две години, през които алтернативен подход, тоест безплатен достъп до морето, не бе направен.
Ходих и на още две-три места, където ме посрещаха със същите тежки въздишки и ме изпращаха с облекчение и безпомощно вдигане на раменете. През тези две години писах общо три пъти за Силистар все със същия неуспех. И изведнъж - точно за един ден! - всички проблеми се решиха като с магическа пръчица. Някакъв човек се скарал с охраната, която му поискала 10 лв. такса за паркинг (ден преди това била все още 5 лв., но я вдигнали), станало сдърпване, една телевизия направи репортаж. Дали защото по-хитрата от мен телевизия не съобщи името на тъста на депутата Цонев, или пък защото точно в този момент ДПС и ГЕРБ са в сложни кофеиново-танинови взаимоотношения, но всичко, което беше много сложно, много оплетено и много законно рухна за миг. Почиващите получиха безплатен достъп до плажа за време колкото едно щракване с пръсти. Без съд, без разправии. Кметът на Царево изведнъж се оказа голям смелчага, а тъстът на депутата каза, че това с таксите си било негова работа, не на зет му.
И всичко това ние искаме да реформираме? Как? И защо да реформираме съдебната система, като справедливостта у нас се налага по линия на партийната система. Не е ли по-добре да реформираме партийната система, в смисъл да се задейства не само пред избори? Щом нямаме съдебна система, то значи сме се договорили да живеем по този начин. Така ни е явно по-лесно, или по-изгодно - в партия винаги можеш да намериш някой, който да ти уреди въпроса, докато в истински съд... Защо са ни истински независими и почтени съдии, щом нещата могат да се придвижват по-лесно от отзивчиви партийци? И щом няма съдебна система, как всъщност да реформираме нищото?
Шегувам се, разбира. И никак не ми е смешно.
Веселина Седларска