/КРОСС/ Откакто започна драмата с т. нар. съдебна реформа и особено след като навлязохме в нейната истерична фаза, наречена „конституционни промени", не мога да се отърва от усещането, че наблюдавам едно безкрайно фалшиво представление. Все едно съм на театър и актьорите полагат неистови усилия да ме убедят в искреността на чувствата, които показват. Само че, милите, са толкова бездарни, толкова зле играят, че всяка тяхна реплика звучи фалшиво. Подобна на такива, лишени от всякакъв талант актьори, и повечето български политици се мятаха по сцената в отчаян опит да ни внушат, че ако приемем нещото, наречено „съдебна реформа", пред нас моментално ще блеснат житата и ще грейнат хиляди сияйни евроатлантически слънца. И разбира се, ако не бъде прието това нещо, земята ще се продъни, ще ни налазят страховитите скакалци, описани в Апокалипсиса на Св. Йоан и безспорно най-страшното - ще ни превземе Путин!

През последните месеци изгледах и изслушах какви ли не дискусии, изчетох много статии, но така и не успях да разбера как точно това чудо, наречено „съдебна реформа", този „миракъл", ако трябва да използвам любимия език на НПО-служителите, ще направи живота ни по-добър и по-справедлив. Така и никой от толкова всеотдайните експерти от разните там европейски и либерални институти не можа да обясни внятно няколко простички неща:

Като как точно разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска квота ще допринесе делата да се гледат много по-експедитивно, отколкото сега?

С какво фактът, че отделните колегии във ВСС, а не общият пленум, ще назначават и уволняват прокурори и съдии, ще направи съдебния процес по-справедлив?

По какъв точно начин прякото избиране на прокурори и съдии ще намали поне малко тоталната корупция в съдебната система?

Вместо да чуем отговор на тези въпроси, гледахме, особено в последните дни, изкуствени драми.

Петър Волгин

БНР, Деконструкция"