/КРОСС/ Водещ: Следва интервю с г-жа Меглена Кунева и бих искала да дам предимство на новините по европейска линия, още повече заради посещението в България на г-жа Могерини и заради говоренето по въпроси, свързани с външната политика и сигурността на Европейския съюз. Биха могли да прозвучат, предполагам, някои разяснения, които звучат актуално. Г-жо Кунева, напредва ли вашият замисъл вие да спечелите каузата „Шенген" на части, така да се каже, първо по „синя линия", както обещахте през пролетта? Наричате „сини граници" тези по въздух и вода, за съхопътните ще говорим допълнително.

Меглена Кунева: Да. Действително това е посоката, в която бяха поели още преди две-три години България и Румъния - необичайна, досега неслучвала се в Европейския съюз - частично да отпадат границите на Шенгенското пространство. До голяма степен това е изход от ситуацията, в която България и Румъния вече години наред са блокирани за достъпа им до Шенген. Аз направих всичко възможно и мисля, че успях, да разкъсам връзката между така наречения Механизъм по наблюдение и оценка и Шенген. Този механизъм в доста от случаите в страни, които меко казано са наричани „трудни" в предишните години към желанието на България и Румъния за членство в Шенген, казваха, че е невъзможно да се повиши доверието в страните, докато има този механизъм, който наблюдава действието на съдебната система и на вътрешния ред. Това не е така според договора, който сме подписали. Там е казано, че когато страната влезе в Европейския съюз 2007 г., и за двете страни - и за България, и за Румъния, започваме да прилагаме Шенгенското законодателство. А когато всички технически - подчертавам технически - условия са изпълнени, тогава влизаме в Шенгенското пространство. За България и Румъния това беше 2012 г. по проверки, които са направени в страната. Така или иначе обаче, трябва да накараме всички 27 страни - всъщност без Румъния и без България 26 страни - да гласуват „за". И тук започваме да говорим естествено за доверието. Преди /.../

Водещ: Кои са нашите опоненти в настоящия момент, кои са „против"?
Меглена Кунева: Уверявам ви, не е добре да се назовават страните и така да се каже да се заклеймяват. Аз гледам с уважение на всяко мнение, което е изказано. Знам, че тези страни, които са колебливи и против, имат за своя цел да убедят общественото мнение преди всичко. Няма политик, който да не зависи от общественото мнение в своята страна. Така че мога да ви кажа, да докладвам, че от осемте страни, които бяха против, сега мисля, че е останала една страна, която се колебае и която иска още доказателства. Разбира се, че всичко, което се случва в подкрепа на доверието в европейския подход на България и Румъния, е в наша полза. Съдебната система също. Но по същия начин е и начинът, по който се държахме при изпълнението на Третия енергиен пакет и санкциите към Русия, понеже вие споменахте присъствието на г-жа Могерини. Това бяха тестове за издръжливост, способни ли сме да гледаме в една посока, въпреки това, че всяка страна има свои обективни ползи и вреди от спазването на едно общо решение. Но съюзът е толкова силен, колкото силна е всяка една от брънките на тази мрежа. Вероятно моите основания нямаше да бъдат толкова силно чути, ако нещата не се бяха променили с миграцията и с обективната опасност, пред която е поставена Европа, особено след инцидента във Франция, след трагедията - нека да кажа точно това, което мисля - с „Шарли Ебдо". Когато има заплаха от тероризъм, не може да бъдат оставяни нации, хора, които са изпълнили условията за влизане в Шенген, извън зоната за сигурност. Просто цялата сигурност на двете страни, граничната сигурност и сигурността вътре в страните е разчетена така, че те да бъдат в „Шенген". И тогава, когато ние нямаме достъп до пълната информация на Шенгенското пространство и нямаме нейната защита, това означава, че отслабваме себе си, отслабваме и Европа. За моя радост, действително гласовете, които бяха против от съответните държави-членки, се сведоха в момента до една страна, която трябва да бъде много силно убедена. Не е лесно, защото...

Водещ: Само една ли?
Меглена Кунева: Да, бих казала само една. Не е лесно, защото популистки партии има навсякъде, а популистките партии като цяло са против всякакво разширяване на Европейския съюз и казват, че е по-добре - това са в едната си част и доста богати страни - да затворят богатството и сигурността си само в рамките на своите граници.

Водещ: Може ли да цитирате г-жа Могерини? Заместник-председателят на Европейската комисия каза ли нещо конкретно, някакво обещание, като беше в София, за това, че през есента България ще бъде одобрена в тази, както вие я начертахте, „сини граници" посока?
Меглена Кунева: Аз говорих с нея, разменихме няколко думи по този повод. Казвам няколко думи, защото всъщност затова казвам, че 2011 г. в проверките, които са правени, Европейската комисия подкрепя влизането на България в Шенген. Ключов комисар тук е Аврамопулос, който отговаря за миграцията и бежанците. Той също подкрепя. Нещо повече - България направи един изключителен жест в последния Съвет по правосъдие и вътрешен ред с приемането на тази така наречена квотна система, ако се наложи да приеме допълнително бежанци. Аз мисля, че при тези прояви на солидарност да се държи страната извън „Шенген" е проява на политическо затваряне, а това не е Европа, която ние всички искаме да бъде, всъщност която огромната част от хората и политиците в Европа настояват да изградят.

Водещ: Моля ви да кажете какво договорихте за така наречената квота от бежанци? Това го казвам съвсем условно - става дума за броя на бежанците, които можем да приемем.
Меглена Кунева: Да, това е - ще подчертая - от Съвета по правосъдие и вътрешен ред, на който представител специално по тази тема е г-жа Бъчварова, но това е становище, което е минало през Съвета по европейски въпроси, който аз председателствам, и през Министерски съвет. Тоест мнението на правителството е, че това разселване и пренасочване на бежанците - примерно струпването им в много голяма част в Малта например или в Италия, има възможност да се направи тяхното разселване из Европа, за да не се натоварва само една страна, която няма да може да понесе тежестта на толкова голяма бежанска вълна. Разбира се, нещата предстои да се уточняват, но има страни, примерно една Унгария, която казва, че не може повече натиск и отказва да приеме тази квота, и всички останали страни - една Словакия например, една Австрия, които въпреки че имат тежест от тази тежка международна картина, са съгласни да приемат така да се каже своя дял. Този дял се изчислява на базата на брутния вътрешен продукт, на базата на безработицата, на базата на възможности, които има страната да приеме допълнително бежанци. Т.е. предстои да се уточняват всички параметри на формулата, но това е посоката.

Водещ: Да опишем очакванията към България в областта на съдебната реформа, тъй като ставаше дума за конкретни дипломатически наставления, а също и за изказванията на г-н Борисов, че бихме загубили - бихме загубили към присъединяването към „Шенген", ако тези стъпки не бъдат извървени, да се пребори конституционното мнозинство, новото конституционно мнозинство, за тези поправки в Конституцията. Преди малко вече вие споменахте сравнение с Румъния. Тъкмо това е един деликатен момент - дали издържаме на сравнение с Румъния.
Меглена Кунева: Конкуренцията между страните, и то конкуренция към по-високи постижения, а не е състезание към дъното, е нещо, което движи Европейския съюз напред и аз съм за такова състезание. Искам да подчертая, че за мен свързването на съдебната реформа с „Шенген" не трябва да отива по-далече от това, че ние имаме - ние, като България и Европейския съюз - интерес да има съдебни системи, които си говорят. Разбира се, че би помогнало на „Шенген" и аз се радвам, че премиерът се ангажира толкова категорично, но все пак това са два отделни процеса. Подчертавам, че в договора, който съм подписала, е записано изпълнение на технически изисквания. Всяка капка доверие в повече означава, че ние наистина ще успеем да променим начина, по който се възприема България. Но смятам, че имаме достатъчно количествени натрупвания, за които можем да кажем: ето, има основания да се вярва. Всички проверки, които са по границите, особено морски и въздушни, издържат, за да можем да кажем: България е готова за влизане в „Шенген". Разбира се, съдебната система има свое място, но това място е паралелно, а не вместо техническата готовност или заради техническата готовност.

Водещ: Току-що казахте, че е неуместно да се свързва привличането ни в Шенген със съдебната реформа и даже е нелепо, и даже сами предизвикваме...
Меглена Кунева: Аз смятам, че съдебната реформа може да се окаже... Трябва да знаем къде да спрем. Всяко повишаване на доверието към България е добре дошло, но ако ние свържем Шенген с приключването на съдебната реформа, то това означава още много дълги години да не сме в Шенген. Уверявам ви, аз ще използвам по предназначение и много силно това, което се прави в посока съгласие за антикорупцията и съдебната реформа. Няма да пожаля усилия да настоявам, че България прави своите крачки към една много добре функционираща европейска държава. Шенген е необходимост, но Шенген е необходимост и е необходимост веднага. Не е да речем след приемането на Закона за съдебната власт, след приемането на Наказателно-процесуалния кодекс, след приемането на още други закони, защото това означава непрекъснато да движим напред мишената. Една Франция например 13 години е правила своята съдебна реформа, последните 13 години - приключила е преди две или три. Но тя е част от Шенген. Шенген в момента ще бъде променян заради заплахата от тероризъм, заради заплахата от чуждестранни бойци, заради промяната във вътрешната сигурност на страните. И България да остава извън този процес е наистина неприемливо.

Водещ: Тогава? Само за момент, да потърсим...
Меглена Кунева: С това по никакъв начин не отклонявам желанието на всеки отговорен човек в България да види променена съдебната система. Но ние трябва да влезем в Шенген при първа възможност, а това е 8-9 септември, когато е Съветът по правосъдие и вътрешен ред, и след това Европейският съвет, ако се налага, да го потвърди през октомври. Ако ние работим за тази цел, всичко останало, което можем да добавим като аргументи, е добре дошло. Но основата ни е, че ние изпълняваме критериите за членство на България в „Шенген" и те са факт.

Водещ: Сиреч, тези думи г-н Борисов ги е използвал като да убеди по-скоро опонентите си във вътрешнополитически план и затова е интересно да направите вашия анализ как се показаха политическите партии, по-скоро парламентарните им проявления, в подписването, в събирането на тези 180 подписа, като не забравяме, че символно г-н Делчев от „България на гражданите" даде знак за една условност. В това може ли да се прояви нещо, което вие държите да отбележите - че държите инициативата към тези промени, понеже първи сте се наложили във вашето споразумение да бъде вписана тази промяна, съдебната?
Меглена Кунева: Промяната в съдебната власт и в начина, по който функционира сигурността в страната, вътрешните работи, е неотменимо условие за функционирането на добра държава и за реформите, които са изключително важни. Говоря за Реформаторския блок, говоря и за Движение „България на гражданите", защото когато се явихме самостоятелно на изборите, всъщност най-важната част от нашата програма беше програмата за съдебната реформа. Тогава юристи като Йонко Грозев и много други колеги наистина направиха един проект, който се радвам, че продължава да бъде в основата на съдебната стратегия, която се предложи, и на стъпките, по които вървим, за да може тази съдебна реформа да се случи. Искам да кажа няколко думи за този 180-ти подпис на Димитър Делчев. Аз уважавам много неговата позиция и смятам, че е знаково, че член на Реформаторския блок, на „България на гражданите" заявява много високи очаквания, които той каза, че ще внесе между първо и второ четене. Вижте, бързата смяна в рамките на една седмица от първоначалния проект, който официално ще отживее на 27 този месец, защото това е срокът, в който той иначе трябваше да бъде гласуван, постави на изпитание много от колегите - мисля, че не само от „България на гражданите", но и от целия Реформаторски блок. И нищо не пречи да имаме по-високи очаквания между първо и второ четене от промените в Конституцията. Една част от тези промени, впрочем, ако не може да се достигне становище, което удовлетворява Стратегията за съдебната реформа, програмата на правителството, може би би могла да намери своето развитие, да отпадне от Конституцията, но да намери своето развитие в Закона за съдебната власт, защото вероятно там ще се постигне по-висока степен на подкрепа, няма да е нужно квалифицирано мнозинство. но сега предстоят месеци, в които трябва много работа, много амбиция, за да може тази реформа да не отшуми. Реформата се случва затова, защото много хора вярват, че тя е необходима. Наистина, както каза тази сутрин Найден Зеленогорски, не направихме лъвски скок, но направихме крачка. Между това да няма никаква стъпка напред и героично да се стои до последно на барикадите или все пак да се направи някакъв компромис, се избра, избрахме - не се отделям от колегите си - да се направи компромис. Истината е, че ние можехме - имам предвид Реформаторския блок - че можехме да работим по тези компромиси по-рано. Вместо това се втвърдяваше тона, но до последната седмица, когато в много кратък срок се направиха повече компромиси, отколкото някой от нас си е мислел, че ще се направят.

Водещ: Вие май много не се радвате?
Меглена Кунева: Моля?

Водещ: Радвате ли се?
Меглена Кунева: Ами, радвам се, че не застинахме. Но вижте, мен никога не са ме отчайвали спънките по пътя. Аз смятам, че сега има още повече основания консенсусът да се подготвя по- от рано, уроците да бъдат добре научени, да видим кое е възможно и да не обиждаме хората, които са сложили подписа си под първия законопроект за промяна в Конституцията, да не ги обиждаме с късни компромиси, в последната минута - имам предвид хора като Димитър Делчев и други колеги - без те да бъдат детайлно обяснени и да се начертае пътя напред. Един компромис е добър, ако той създава твърда почва, за да може след това да се изгради следващото стъпало и то наистина да е по-високо. Ето това искам да видя в съдебната реформа.

Водещ: А кога идват предложенията на Цецка Цачева и Цветан Цветанов? Не са ли успоредни там някъде?
Меглена Кунева: Промените в законопроекта се случиха в... т.е. на практика отмирането на законопроекта, който имаше 130 гласа, и замяната му с нов със 180 гласа се случи в рамките на една седмица, даже всъщност по-малко - на три-четири дни. Това означава, че следващия път, без да искам да формулирам някакво напрежение, но това означава, че следващия път просто трябва да се поставят навреме задачите, върху които да се работи, да се работи за консенсус и да се види къде той е възможно да се случи.

Водещ: Виждам, че това е особено важно.
Меглена Кунева: Защото иначе ние някак си се успокояваме с факта, че сме поставили достатъчно ясно нещата, само че реалността е реалност и политиката наистина е изкуство на възможното. Ако сме били наясно, че от 130 гласа по-скоро ще отпаднат гласове, а няма да се увеличат, това означава, че не сме... Би трябвало да зададем по-ясно задачата и да видим сега в Закона за съдебната власт какво друго и какво допълнително може да се направи, за да може поне една част от тези високи амбиции да види бял свят. Имам предвид да речем тайното гласуване, т.е. замяната на тайното с явното гласуване е нещо, което събуди много въпроси и много недоволство сред моите колеги от „България на гражданите". Както и още една тема, която е припозната като наша от няколко години - това е индивидуалната конституционна жалба. Аз разбирам, че само за няколко месеца да се направи такъв голям скок и да се обърне цялата концепция за Конституционен съд и да имаме право на конституционна жалба е вероятно революционно. Но ако наистина го искаха депутатите, ако всички ние бяхме успели да убедим, че индивидуалната конституционна жалба е нещо, от което държавата има нужда, можехме да оставим повече време, за да влезе този текст в сила, когато Конституционният съд се подготви. А в момента нея я има в един много, много малък вариант. Прибавиха се просто адвокатите към онези лица, които могат да се обръщат директно към Конституционния съд. /.../

Водещ: Благодаря за вашето участие. Не искам да пропусна основно съобщение - може би съвсем кратко, че вече имате споразумение в Реформаторския блок за местните избори.
Меглена Кунева: Да, аз се радвам, че от април досега „България на гражданите" беше първата партия, която поиска такава единна регистрация. Вече имаме... Не съм се съмнявала, че ще имаме единство и смятам, че това е много силен сигнал към всички, които забелязват усилията на Реформаторския блок и ги подкрепят. Дано да стават повече. Аз смятам, че можем да свършим много работа и ако избирателите ни дадат този шанс, ще го докажем.

Водещ: Това, което преди малко казахте, ме държи в напрежение, от гледна точка на вниманието, което правите към публиката, да означите кой държи инициативата за съдебните промени. Тази ревност между вас - не знам, не мога да преценя, може и да е нещо, което ще ни изведе на добър бряг.
Меглена Кунева: Аз не смятам, че има ревност. Това не е дума, която е комплимент в политическия живот. Просто не трябва да се забравя най-главното и когато има хора, които да го напомнят, аз смятам, че на тях им дължим уважение.

Водещ: Какъв комплимент?
Меглена Кунева: Иначе „България на гражданите" по принцип се държи много умерено. Всъщност нашият лозунг „Да върнем нормалността" продължава да е водещ в поведението на партията.

Водещ: Аз съвсем не мисля, че е комплимент. По-скоро това са едни сигнали, които говорят за съхранения политически интерес. Кой въобще смята, че така просто независимата съдебна система ще бъде еманципирана да проходи съвсем самостоятелно. Нека да запазим нашите резерви.

Меглена Кунева - вицепремиер по европейските въпроси и Механизма за сътрудничество и проверка

БНР, „Неделя 150"