/КРОСС/Мащабен протест срещу увеличението на цената на тока планират четирите работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТТП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Този път към протеста ще се присъединят и синдикалните организации КНСБ и КТ "Подкрепа".

Протестът ще започне на 29 юли пред Министерския съвет и Президентството в столицата и са предвидени шествия по улиците на града. По думите на изпълнителния директор на КРИБ Евгени Иванов действията им "ще затворят София и България". Протестни шествия на представители на различни индустрии ще има в 29 града, като очакванията са да се присъединят над 1000 предприятия.

При предишния протест на бизнеса на 26 юни организациите предупредиха, че ще ограничат потреблението на електричество и това може да окаже много сериозно отражение върху електроенергийната система в страната. Оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обаче не показаха наличие на заплаха за системата.

Въпросът не е в това кой ще плати цената - дали бизнесът или битът, въпросът е каква политика се води в сектора и е съвсем обяснимо, че индустрията или капиталът най-общо казано, протестира срещу фиксираните цени в дългосрочните договори, фиксираните задължителни цени, защото това е в цял свят, заяви в студиото на ТВ7 Димитър Иванов- бивш депутат от СДС и енергиен експерт.

Фиксираните цени на ВЕИ-тата са чудовищни за бизнеса и този разговор се води в Европа вече десет години. Той стигна и до България, защото нарушава конкуретноспособността, каза още Иванов. 

Основния въпрос тук всъщност е ще търпим ли наложената от ВЕИ-тата политика, ще има ли собствена визия по този въпрос и ще има ли решение, защото действително, ако индустрията не плаща цената, тя ще ни дойде на сметките вкъщи, когато се работи според сегашната политика и методика.

Нашата държава, най-вече в лицето на изпълнителната власт, няма ясна визия какво ще се случи с енергетиката.

Това каза от своя страна Божидар Митев от КНСБ.

Последната приета стратегия беше по времето на предното правителство на ГЕРБ и тя беше приета през 2010 година с хоризонт 2020 година. Но 10 години не са сериозен период за една добра стратегия, добави синдикалистът. Според него и сегашното правителство няма ясна стратегия и не се знае дали до Нова година ще може да се избистрят така нещата, че да е ясно какво ще се случва в енергетиката ни след 10, 20, 30 или повече години. Очевидно нещата у нас, както много често се случват, се решават на парче - нещо, което наблюдаваме и в този случай, а за съжаление проблемът е системен и той е натрупван с години, добави той.

Наистина липсва дългосрочна стратегия в енергийния сектор, липсва и дългосрочна далновидна стратегия в сектора, съгласи се мнението на синдикалиста Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал. И той потвърди, че всички решения се взимат на парче и без да се направи оценка на въздействието. Именно от това страда енергетиката и цялото ни законодателство. Енергетиката наистина е апетитен сектор, там се преплитат много интереси, но не съм съгласен, че там няма кражби, каза той. Наистина там тези, които крадат, това не са енергетиците, които работят в сектора и дори смятам, че техния труд трябва да бъде по-достойно заплатен, уточни Добрин Иванов.