/КРОСС/Една година след наводнението в Мизия, когато придошлите води от няколко микроязовира и река Скът заляха града, виновни няма.

Двама души загинаха, домовете на над 1200 души бяха наводнени и хората бяха евакуирани, като на места водата в града достигаше 3 метра. Близо 700 къщи пострадаха сериозно, а 103 постройки се срутиха или трябваше да бъдат съборени. Голяма част от пострадалите къщи и днес остават негодни за живеене.
Градът беше в бедствено положение повече от 40 дни след наводнението.

През май излезе съдебно-техническа експертиза за бедствието, според която причина са поройните валежи, паднали в района, а не лошото управление на водоемите.

Макар в документа да се посочва, че е имало язовири в лошо състояние и занижен контрол, заключенията са, че валежите в комбинация с преовлажнена почва и ниското надморско равнище на Мизия са довели до преминаване на 60 до 80 милиона кубични метра вода през града.

„През тези дни само преди една година небето над Мизия се разтвори и градът преживя едно от най-големите бедствия в историята си. Трагедията на Мизия докосна много българи. И когато си спомняме тези, които загубиха живота си в бедствието, не трябва да забравяме хората, на които то отне постигнатото през целия живот и бяха принудени да започнат отново от нулата."

Това посочва заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева по повод навършването на 1 година от голямото наводнение в гр. Мизия, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

„Бедствието извади на показ и най-добрата страна на българския народ - съпричастността и солидарността. Като българка бях и дълбоко трогната, и възхитена от всеотдайността и решителността на спасителите и пожарникарите, които помагаха на хората в най-тежките часове, доброволците, които с месеци чистиха наводнените домове, хилядите, които дариха средства и материали на хората в Мизия, за да започнат да възстановяват живота си", посочва в изявлението си Георгиева.

„Европейският съюз също прояви солидарност като предостави 4 милиона лева в помощ на пострадалия район.

Въпреки това дори и днес работата по възстановяване на Мизия далеч не е приключена. За съжаление подобни бедствия имат тежки и дългосрочни последствия. Но урокът, който можем да извлечем от тях, е, че трябва да бъдем подготвени. Европейската статистика показва, че всяко евро вложено в превантивни дейности спестява между 4 и 7 евро щети при бедствие.

С промяната в климата е ясно, че бедствията ще се случват по-често и едва ли ще можем да ги предотвратим. И за това трябва да ги предвидим и да инвестираме в подготовка за посрещането им - и в развитие на възможности за спасяване и възстановяване; и в превантивни мерки при изграждането на обекти и инфраструктура; и в личен план, чрез застраховки на личното имущество в рисковите райони.

Оперативните програми за използване на европейските средства в България предвиждат такава превантивна политика и за много от проектите има изисквания за подобни мерки. Превенцията и подготовката обаче трябва да станат част от мисленето на всички българи, за да не позволяваме всяко бедствие да се превръща в трагедия", коментира Георгиева.

Заместник-председателят на ЕК благодари лично по телефона на кмета на Мизия д-р Виолин Крушовенски за удостояването й с възпоменателен плакет във връзка с годишнината от трагичните събития. Двамата обсъдиха и възможностите за ускоряване на процедурите за възстановяване на града.

Година след трагедията храта от град Мизия все още бедстват. Поне в 10 от 20-те фургона има хора постоянно.

Основен проблем в летните месеци е нетърпимата жега през деня - температурата във фургоните достига до 42-43 градуса.

Много от бедстващите, които живеят в местата за временно настаняване, желаят да се върнат по домовете си. Това мнение споделя и семейството на Маргарита и Ангел Отсачеви. Те, както и много други хора обаче, не могат да си позволят да ремонтират къщата си и са принудени да останат във фургона.
Помощите, които са получили досега от БЧК и от останалите дарителски кампании, в размер на около 1900 лева, са им стигнали само за малък ремонт.

"Държим да се върнем в къщата, там ни е на нас животът, не е тука", обясняват пред bTV възрастните хора, но допълват, че не могат да си позволят ремонт с двете си пенсии.

Заместник-кметът на град Мездра Николай Нековски коментира, че няма какво да се направи срещу горещината в летните дни. Той отхвърли отправените обвинения, че никой от местната управа не се интересува от бедстващото население.

Нековски защити решението на общината да инвестира отпуснатите в размер на 200 хиляди лева помощи в построяването на фургонно селище, като изтъкна, че това е бил съветът на БЧК.

Той съобщи, че срокът, в който пострадалите от наводненията трябва да напуснат местата за временно настаняване, е удължен с шест месеца - до пролетта на 2016 г.

Заместник-кметът напомни, че никой от пострадалите все още не е получил помощи от държавата. Причината е в правилника на междуведомствената комисия, според който пострадалите първо трябва да възстановят щетите, за да могат да кандидатстват пред комисията за помощи.

Друг проблем, назрял през последните месеци, засяга разпределянето на помощите от БЧК и другите дарителски кампании на бедстващите семейства.

Ирена Дахлева, представител на вече разпуснатия Обществен съвет, коментира, че обвиненията в пристрастно разпределение са безпочвени. 405 имота са били подпомогнати от БЧК, а над 575 ваучера са били раздадени на пострадалите семейства.