/КРОСС/ Напоследък политиците все по-активно използват историята за свои цели. Историята винаги има употреба и извънупотреба, но самата употреба невинаги е безукорно чиста. Твърдя, че не сме научили нито един урок от нашата история и няма порок от миналото, който днес да е преодолян, а точно обратното - повечето пороци са възстановени и увеличени. Така че историческата аргументация на всякакво политическо поведение невинаги означава правота, още по-малко - перспектива.

Има един основен въпрос, който би трябвало да се има предвид. Историческата репутация означава малко тогава, когато няма съвременни потвърждения. Не може да твърдим, че сме имали толкова велико и славно минало и в същото време да изпитваме такова омерзение от съвременното ни състояние. Нямаме вече никаква пъпна връв, която да ни свързва със славното минало. Това, че имаме ней-старото злато в Европа, не ни прави повече европейци, отколкото да речем хората в една Норвегия. С тази мания, че сме най-старите, най-значимите в миналото оправдаваме съвременното си мизерно състояние. Ако историографията като аргумент и извор на самочувствие беше най-основното, тогава най-горди трябва да бъдат етиопците и китайците, защото те с основание могат да кажат, че когато при тях е цъфтяла цивилизация, европейците са ходели още в овчи кожи. Така че тази теоретична идея за велика история има стойност, когато поне нещо от нея е останало.
Ако политиците продължават да изопачават историята като свой пиар, много скоро ще започнем да изпитваме омерзение и към историята си. Това е най-голямата опасност. Защото тази мегаломания, която развиваме в исторически план, върви паралелно и по степен еднакво с нашето себеунижение, когато следваме безусловно и се подчиняваме на всякакви чужди предписания и дори заповеди. Изразът "Така е в Брюксел" придоби юридическа и дори морална стойност. Тогава къде е великото ни минало? Има голяма опасност, ако продължаваме с тази мегаломания, новите поколения, които пътуват по света и виждат, че има и там постижения, има и там паметници, има и там наслоена култура, да престанат да вярват, че дори истинските стойностни неща в нашата история имат значение.

Заливат ни с история за мощ, за вампири, за кладенци, в които се бил къпал Борис. Това е невежеството на човек, който жадно търси нещо стойностно. И понеже го няма днес, го търси в миналото. Спомням си какви чудеса се говореха за бъдещето на Старосел, където щяло да има хеликоптерни площадки и казина, а както виждаме Старосел се прочу с изба, а не с тракийско светилище. Имам вече усещането, че това бягство в историята е имитация. Както днес имитираме демокрация като състояние, така до голяма степен имитираме величие в миналото. Ние нямаме толкова пъпна връзка с предбългарските култури по нашите земи. Все едно да кажем, че съвременните египтяни имат нещо общо с античните египтяни. По същата логика, ако търсим исторически податки само като топография, ще излезе, че съвременна Турция е една от зоните на най-високото антично и дори християнско минало. Затова трябва да престанем с тези вампири, чудеса, пророчества и прочее чалга, защото те крият опасност по аналогия да не вярваме и на истинските чудеса.
Чудесата намират топъл прием у хората и в медиите, ученият трудно пробива със своята истина. Така е, защото първо приказките за чудеса са лесно достъпни, второ, защото са в противовес на съвременните ни мерзости и отношения и трето, защото те ни действат като утешение за това какво не сме днес. Нима не е ясно, че във Фатима в Португалия тези сакати хора, които лазят, за да видят изцерителното спасение, не го получават? Човекът е склонен да вярва в евтини чудеса. При нас обаче тази зависимост става много по-голяма поради простата причина, че днес виждаме как за нищо не ставаме. И българите ходят при целебни извори, при врачки, по свети места за цяр - това е отчаяние от конвенционалната медицина, което обаче не означава, че "медицината" на врачките е по-стойностна. Така се раждат и най-човеконенавистните идеологии - при безпомощност, безпътица, търсене на чудеса. Така в нашия свят ние отново се връщаме като мислене в ранното Средновековие, когато има чудотворни икони, има лековита вода, вампири и тайнствени явления. В същото време имаме космическа станция, имаме самолети, които кацат на минутата на летището. Което означава, че технологическият прогрес няма нищо общо с природата на човека и манталитета му. А при нас това лудване по такива неща показва колко сме се отърсили от всичко духовно и стойностно, което е имало в нашето минало.

След Средновековието може да дойде и Просвещението, но то невинаги идва. Понякога идва и пълен мрак, множество цивилизации и култури са загивали завинаги. При нас това пристрастяване показва колко малко истинска духовност и култура сме в състояние да излъчим. Не знам колко уроци имаме от историята, но днешната ни обстановка показва, че историята наказва.

Андрей Пантев, "Дума"