/КРОСС/На днешната дата през 1958 година Плиска, Преслав и Мадара са обявени за национални архитектурно-исторически резервати.

Плиска е имала площ от 23 кв. км, а Преслав е бил разположен на 6,5 кв. км., посочва директора на Националния исторически музей Божидар Димитров в интервю за "Стандарт".

Това е огромна площ. Досега са изследвани около 5 процента от нея. И това показва каква огромна работа предстои пред българските археолози, допълва той.

Смо т.нар. Вътрешен град на Плиска, където е бил ханският дворец и жилищата на най-висшите аристократи е с площ от 800 декара. Затова само Голямата базилика, архиепископската резиденция до нея и манастирът с неговия скрипторий, които сами по себе си са огромни обекти, са единствените изцяло разкопани и проучени. А куриозното е и че само свещеният кладенец аязмо не беше изследван. Така че и във Вътрешния град на Плиска като цяло има още много какво да се копае и и изследва. И затова сензациите следват всяко лято, казва още историкът. 

За съжаление, посочва той, бяха допуснати и ужасни грешки, граничещи с кощунство - т.нар. Патриаршеска базилика в Преслав бе възстановена с пластмасови плочи, подобно на това, което стана в Перник.

Може ли Голямата базилика да стане тя отново действаща църква?

Още преди 2 години БПЦ де факто освети Голямата базилика в лицето на Негово високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, в чиято епархия се намира и Плиска. Там той кръсти 13 деца. През тази години Негово светейшество патриарх Неофит на 2 май - деня на свети цар Борис, в съслужение с висши духовници от всичките 13 православни църкви също отслужи тържествена литургия. А кръщението е свето тайнство, което се извършва само в храм.

Така че на практика Светият синод недвусмислено вече обяви Голямата базилика за отново действаща църква. Затова и мисля, че тя трябва да се възстанови изцяло.

Това ще бъде символ на приемственост между Първото царство, днешна България и бъдещите поколения. Или ако леко перифразирам народната мъдрост, където е текло, трябва пак да тече, коментира Божидар Димитров. 

Свещения кладенец 

Това е също много символично и уникално за Голямата Базилика, защото се оказа че кладенците са всъщност три - като Мизия, Тракия и Македония. Всъщност няма начин кладенецът да не е свещен. Това е една древно поверие за лековитите минерални води още от езическата епоха. Според него тези води правят хората безсмъртни, или поне непобедими. Има го и в древногръцката митология - Ахил се е къпал в такова аязмо и е станал неуязвим за оръжията, с изключение на петата, където бил залепнал лист.

Християнството възприема това, като му влага своите символика и вярвания. И започва да инкорпорира всички съществуващи подобни кладенци. Днес много манастири са построени върху древните храмове, където има такива води. Дали поради силна вяра, дали поради минералния състав на водите, но там са документирани наистина чудодейни изцеления.
Такива сведения има и за аязмото в Плиска.

Не е случайно, че там са се събирали българите, и то в такива мащаби, че Мидхад паша, създателят на младотурската доктрина, за да се слеят всички етноси в Османската империя, заповядва да се затрупа кладенецът, за да не става място за подобни демонстрации на вяра и народност. Безпрецедентен случай, доколкото турците и въобще мюсюлманите също почитат подобни водни извори и ги смятат за чудотворни.

Ето защо толкова държа на възстановяването на Голямата базилика, като символ на българската държавност и историческата ни памет, казва още директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.