Тъжно лято за киното
Секция: КУЛТУРА
06 Август 2015 14:07
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Тъжно лято за киното

/КРОСС/Като на филм...

За кратко време България се раздели с хора, чиито имена ще останат в историята на киното.

Вчера дойде тъжната вест за големият български актьор Васил Попов и актрисата Мария Русалиева.

Васил Попов почина след тежко боледуване. Наскоро той издаде и своята автобиографична книга „Изповед без причастие", която излезе в навечерието на рождения му ден - 25 юни.

Освен в ролите му в Сатиричния театър ще го запомним и с изявите му в редица български филми, сред които „Краят на една ваканция" (1965), „Момчето си отива" (1972), „Буна" (1975), „Опасен чар" (1984).

През 2012 г. Васил Попов участва и в сериала „Столичани в повече" в ролята на бай Милчо.
Васил Попов е една от емблемите на Сатиричния театър през златните години на трупата. Партнирал си е със Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Георги Парцалев, а в съзнанието на поколения зрители ще остане като тандем с вече покойния Хиндо Касимов.

На 87-годишна възраст почина и известната българска актриса Мария Русалиева.

И на сто да станеш, пак може да намериш любовта, казва тя в едно от интервютата си приживе.

Мария Русалиева завършва НАТФИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия. Дебютът на Мария Русалиева на сцената е в пиесата на Театъра на българската армия „Лудетината".

Във Военния театър Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.

Освен в стотици пиеси на сцената на театъра, Русалиева се снима и в редица български филми, сред които „Рицар без броня" (1966), „Семейство Калинкови" (1966), „Любимец 13" и „La Donna E Mobile" (1993).

Богатите гласови данни на Русалиева стават причина още през студентските ѝ години да получи покана за озвучител в Радио София, а по-късно и в телевизията. През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар" в категория „Златен глас" за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси".

През 2007 г. на Русалиева е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.

Внезапно преди дни почина 57-годишният кинорежисьор Иван Георгиев-Гец, продуцент и преподавател; син на легендарния ни актьор Георги Георгиев-Гец, който си отиде през 1996 г.

"Името на баща ми никога не ми е тежало, повече ми е помагало", казваше той.

Иван Георгиев има богата филмография: "Един ден аванс" СТФ"Екран",1986, пълнометражен; "Замъкът на вещицата" "Квинтесенц",Швейцария/България,1991; "Капитански истории" БНТ, 1992 год. - сериал; "Здравей, България" Телевизионен театър, БНТ, 1995; "Магьосници" пълнометражен, ГЕКОН, 1998, игрален филм-приказка; "Леден сън" игрален филм, БНТ- 2005; "Магна Аура"- изгубеният град (продуцент) сериал 13 еп. Германия-Бълг.- 2007.

Автор е на редица документални филми, филми-концерти, сред които "Седмиците на Петър Ступел" БНТ, 1996; "Земя и хора" СИФ "Бояна", 1990; "Зверино - път през годините" СИФ "Бояна", 1990; "30 години Щурците" БНТ, 1998 година; "Лед Цепелин" БНТ, 1998 година; "Уайтснейк" БНТ, 1997 година; "Юрай Хиип" БНТ, 1998 година; "Назарет" БНТ, 1998 годин; "ФСБ - с Мобиком на път " СИНЕМАК 2000 година и много други.
За "Магна аура - изгубеният град" печели голямата награда "Златна ракла" през 2007 година.

Ден по-рано се разделихме и с кинорежисьора Красимир Крумов - Грец.

Изявите му в полето на изкуството бяха многостранни - режисьор, сценарист, писател, преподавател, член на Европейската филмова академия.

Отиде си на 60 г.

Той е роден на 16 септември 1955 г. в Шумен. Първият му филм, "Екзитус", по едноименната повест на Златомир Златанов, е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма. Крумов е режисьор и на "Мълчанието", "Забраненият плод", "Под едно небе", "Смисълът на живота" "Нощ и ден", "Светото семейство". Фундаменталните му изследвания и постановки в книгите "Поетика на киното" и "Поетика на българското кино" го утвърдиха като оригинален ерудит - теоретик на филмовата мисъл, отбелязват от СБФД.

В края на юли си отиде кинооператорът Григор Кумитски.

Кумитски загина, спасявайки от удавяне руска туристка в курортния комплекс Албена.

Министърът на културата Вежди Рашидов предложи посмъртната награда на Григор Кумитски да бъде дадена по Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

Григор е роден в София на 21 март 1979 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов", специалност „Филмово и телевизионно операторство". Оператор е на филмите „Чужденецът" (2012), „Стоичков" (2012), „Живи легенди" (2014), както и на сериалите „Фамилията", „Революция Z", „Кантора Митрани", „Домашен арест", „Забранена любов".

През 2012 г. печели наградата на професионалната гилдия на фестивала „Медиамикс" - „Златна корона" за най-добър оператор за работата си в сериала „Кантора Митрани". 2014 г. на филмовия фестивал в Монако взима приза за най-добър оператор с филма „Живи легенди".