Европа иска да даде 2 милиарда евро за спешна помощ у нас; чака правителството ни да направи предложение
Секция: Интервюта
11 Август 2015 09:43
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Европа иска да даде 2 милиарда евро за спешна помощ у нас; чака правителството ни да направи предложение

/КРОСС/Светилото в сърдечната хирургия проф. Александър Чирковпред "24 часа"

- Проф. Чирков, как гледате отстрани на здравната реформа?

- Трябва да я извършим, защото в сегашния вид на здравеопазването и 20 млрд. лева да налеем, ще потънат като в пясък, без да се промени нищо. Но трябва да се залага на същинска реформа, на качествено, модерни и навременно лечение, а не само на икономически рестрикции, на сливания и закривания на болници заради повече икономии.

- Говорите за модерно и навременно лечение. Чухте ли в Германия за трагедията в семейството на президента Росен Плевнелиев.

- Да, ударът да загубиш дете е голям. Искрени съболезнования. Аз съм далеч от България, но говорих с колегите си от Трета градска и началните ми съмнения се потвърдиха, че смъртта може да се дължи на така наречения синдром на Марфан. Той е вроден и характерното при него е наследствено обусловена непълноценност на съединителната тъкан. Видимите белези са хлътналият гръден кош и разширена аорта в горния ѝ край при изхода на сърцето. Навремето съм оперирал доста деца, въпросът в случая е в ранната диагноза. Детето е можело да бъде спасено, ако му е направен преглед още при първите дори най-малки оплаквания. Сега има модерни компютърни томографии, но и ехографско изследване може да установи диагнозата.

- Как може да намалим смъртността от подобни рискови заболявания?

- Преди доста време написах проект за изграждане на 55 спешни медицински центъра у нас заедно с цялата инфраструктура в региони недалеч от големите болници. Те ще са само с 10 легла за реанимиране на хора с инфаркт, дисекация на аортата, инсулт и т.н., след което ще се транспортират до най-близката голяма болница. Показах проекта на мои приятели евродепутати и на тогавашния финансов министър на Германия. Такъв проект не бе постъпвал в ЕС - перфектен за страната, с изградена инфраструктура, съвременна медицина и т.н.

В ЕС харесаха

проекта, обещаха

2 млрд. евро

Но бе редно правителството да го предложи, а не частно лице. Премиерът Орешарски тръгна да внася предложението в ЕС, но в края на мандата си и това не стана. А тези 2 млрд. евро България можеше да усвои като субсидия, не като заем. Предвиждаше се тези медицински центрове да се подпомагат и от известно акционерно дружество със западни капитали.

- Актуален ли е още този проект?

- Шефът на еврофондовете е запознат с проекта и имам уверението, че тези 2 млрд. евро стоят все още на разположение за българския проект.

Наскоро бях поканен на вечеря в хотел "Радисън" в Брюксел. На нея бяха комисарят по здравеопазването и комисарят по еврофондовете, както и други политици в ЕС. С мен бе и моят дългогодишен сътрудник проф. Стоян Ранков, специалист по съдова хирургия и четири години посланик на България в Кралство Холандия. С него организирахме влагането на 35 млн. евро, дарени за болничната инфраструктура у нас. Основният спонсор бе холандско-българската компания за подпомагане на страната ни, основана от Пит Майер.

Та на въпросната вечеря с еврокомисарите пак стана дума за здравната концепция с 55 центъра за спешна помощ и цялостна диагностика. Моите събеседници заявиха, че отдавна било решено да дадат за изпълнението ѝ 2 милиарда евро на България. И чакат правителството да направи предложение.

Президентът на Австрия Хайнц Фишер, мой отдавнашен приятел, запозна с тази история президента Росен Плевнелиев, когато той гостува през март във Виена.

- Защо толкова трудно се правят нещата у нас?

- Вие кажете. На тази вечеря стана дума защо толкова трудно се помага на България. Подхвърлих за Гърция: "Нашата южна съседка дължи 353 милиарда, а пак ѝ се дават пари... А България не създава проблеми на общността, но тъне в бедност и мизерия." Съгласиха се до един, че това е факт и че България е много скромна в исканията си. Но отбелязаха, че нямаме добре подготвени държавни администратори, които да убеждават западноевропейски политици за проекти. Трябва ни успешна дипломация.

- Здравна реформа, съдебна реформа, социална политика, демография...

- Моите събеседници заявиха, че не може да влезем в Шенген, докато не проведем качествена съдебна реформа. Това и за тях е изключително важно, но и за нас.

Удари ли се по

корупцията,

ще се увеличат

инвестициите

- Идват отново избори.

- Трябва да се обединим веднъж завинаги върху избора на кметове и политици, доказали се като добри експерти и допринесли за благосъстоянието на хората. Трябва да избираме не преуспелия в собствената си кариера (независимо от коя партия е), а най-ценния за обществото.

- Докога, професоре, ще живеем в прехода?

- Колективният фашизъм съсипа във Втората световна война цяла Европа, колективният комунизъм върна с години развитието на страните от Източна Европа, а сега имаме индивидуален либерализъм. Той даде свобода на предприемачите, но е много важно да се превърне в колективен, в обществен либерализъм, за да се спре масовата бедност в страната. Сега индивидуалният либерализъм у нас създаде възможност да се свързват водещи политици от различни структури с криминално мислещи олигарси.

Днес имаме партийна демокрация, но поради липсата на здрава съдебна система чрез корупцията се създават връзки между влиятелни политици и криминални предприемачи. И тези формирани кръгове превръщат нашата демокрация в мафиотска.

- Добрият политик е предан не само на партията, а преди всичко на страната.

- За мен е много по-важен този политик, който има повече принос за обществото, отколкото за своята партия. Надявам се диалогът с Европа да ни помогне в изграждането на политическа класа, която да не бъде обвързана с групировки с неясен произход и съмнителни олигарси, а да служи на народа и България. Трябва ни

спешна реформа

на съдебната

система

Тогава няма да има пречки да ни приемат в Шенген. Западните политици знаят, че ние не сме лакоми и няма да искаме кой знае колко много средства. Полагат ни се около 30 милиарда евро и те ще ни помогнат за сериозни промени не само в образованието и медицината. Който е умен и знае как да ги поиска, ще остане в историята на България.

Конкретен пример. Консултирах преди дни моя пациентка от Пловдив. Поставили ѝ четири стента. Документацията показва, че тя е нямала нужда от тях. Слагат ги заради пари, т.е.

медицината се

комерсиализира Стентовете се запушват, те ги отпушват и отново вземат пари. Така 4 пъти. Кой контролира тези лекари?

- Имате ли отговор за по-бързи реформи?

- Ако не можем сами, не е срамно да вземем както след Освобождението експерти отвън - от Германия, Австрия, Холандия, за да извършим жизненоважните реформи навсякъде.

Не се ли мобилизираме и не покажем ли желание за промяна, ще си останем все така най-бедни и най-забравени в Европа.

- Не се отказахте да изградите нова болница.

- През есента ще започне строителството ѝ във Варна, а инвеститорът е голяма компания в Австрия, която в момента строи 3 болници на Балканите. В София ми взеха болница, която построих с парите на немци и австрийци без един лев от данъкоплатеца. Такова поведение не се среща никъде в Европа. Като премиер тогава Иван Костов предлагаше да я построим с пари от бюджета. Отказах, казах, че аз ще намеря средства.

- Обиден ли сте? Напуснахте София и станахте жител на Варна.

- Има разочарование, но не съм отчаян. Отчаян няма да се занимава да прави нова болница във Варна. Но съм разочарован и аз, и цялото ми семейство. Съпругата ми казва: "Идваха на крака, молеха те да отидеш и изградиш кардиохирургията, а после загърбиха всякакви етични норми." Дойдох от демокрацията да изградим съвременна хирургия, а точно когато България тръгна по пътя на демокрацията, понесох удари в гърба. Но е доказано, че агресивният и отмъстителният всъщност страда повече.