/КРОСС/ Реалните заплати са се увеличили с 35% по време на кризата, изчисляват от Българската стопанска камара. На база данните на националната статистика и размера на минималната заплата за съответните години, работодателите изчисляват, че между 2008 и 2014 г. реалната средна заплата (измерена чрез покупателната способност) се е увеличила със 135 на сто за периода. Минималната заплата се е увеличила със 154,5%. Реалната минимална заплата - със 137,5 на сто. Инфлацията се е увеличила със 112%. Брутният вътрешен продукт на един зает се е покачил с почти 112%.

„Проблем №1 за българската икономика остава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта, и съответстващ на тях ръст на възнагражденията. Българската стопанска камара многократно е отправяла предложения за промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера, промени в енергийните политики, които да доведат до икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите", пишат от камарата.

„Следва да се отбележи, че рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС/зает) - с над 20-30% за посочените периоди.

Основните фактори, предопределящи ниското ниво на заетост, включват:
продължаващите негативни ефекти от глобалната икономическа криза, ограниченото вътрешно търсене;
символичния размер на чуждестранни инвестиции (една от причините за това е липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка);
наследените макроикономически дисбаланси и високите нива на трансфер на добавена стойност извън страната;
нереформираната бюджетна сфера и ниската ефективност на публичните средства;
високата регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията върху пазара на труда и доходите;
пълзящата монополизация на основни икономически сектори и дейности, осъществявана по административен и законодателен път и елиминирането на съществена част от малките и средни предприятия;
огромния брой маргинилизиращи се лица без образование и квалификация, които се вливат в криминалния контингент и оказват натиск върху социалните системи, а в същото време се използват като инструмент за елиминиране на демократичния вот на българските граждани;
забавеното преструктуриране на корпоративното управление, технологичното обновяване и внедряването на иновациите", се казва още в позицията на БСК.