/КРОСС/ Да не се съобразяваш с ромите в България е като да не се съобразяваш със снега в Аляска. Две наши събития от последните дни приличат досущ на концепция за слънчеви плажове в Аляска с цел да конкурират Карибите.

В Гърмен разрушават ромски къщи. Правилно - постройките са незаконни, прилага се законът. Семейства с деца остават без покрив. Но имат право да купят имоти и да си построят къщи - това също е правилно, демократично, недискриминационно. Само че семействата остават на същото място и си правят покрив от найлони, чували и друг наличен амбалаж. Пари за къщи тези хора нямат. Пасторът не зове за смирение, а тръби за война.

С това проблемите в Гърмен по-малко ли са станали или повече? Биха станали по-малко, ако ромските проблеми се решават с багер, само че те не се решават с багер, а с политики. Багер може да изтегли закъсала кола и да заличи дупка на пътя. Но не може да изтегли закъсало малцинство, което в доста села вече е мнозинство. Нито може да запълни дупка в политиката.

Първите заповеди за спиране на незаконните строежи в Гърмен са издадени преди 14 години. Община Гърмен не ги е спряла, дори е намерила начин да имитира законност. Преди четири години са издадени нови 124 (по данни на ДНСК) заповеди за премахване на постройки. Не са премахнати. Проблемът непрекъснато се е уголемявал. И е стигнал до размер, при който прилагането на закона го уголемява още повече. Принципът е приложен принципно, при ясното съзнание, че принципно не решава нищо. В периферията на всеки български град и село има по един малък Гърмен, в който е зареден подобен гръм.

Второто събитие е вече узаконеното финансиране на частните училища и детски градини. Абсолютно правилно - държавната и частната собственост са равнопоставени. Принципът „парите следват ученика" също е правилен, демократичен, неоспорим. И тук сметката е направена, без в нея да се калкулира снега в Аляска. Субсидирането на ученика в частно училище решава един проблем - проблема на частното училище. И съдържа в себе си заряда да създаде много проблеми - проблеми на всички ни.

В някои страни частните училища се създават, за да пробват експериментални системи. Не и у нас. В други държави частните училища работят по повишени стандарти за педагозите и учениците в името на по-високи постижения. Не и нашите. Нека си го кажем честно: целта на частните училища у нас е да отделят едни деца от други и да им предоставят по-добри условия. Това не е лоша цел и тя ще привлича все повече родители и деца.

Както патетично обяви един защитник на промяната в закона, сега с правото да учат в частни училища ще се сдобият и деца от малки селища, където липсват частни училища, но вече има предпоставка да бъдат създадени. Сигурно ще бъдат създадени. И в тях ще отидат - познайте кои? За да не бъдат в държавното училище - с познайте кого? И сега децата от селата от български семейства ги водят всяка сутрин на училище в най-близкия град, а в селското училище ходят само ромските деца. Ако си представим тенденцията напред във времето, тя се очертава още по-тежка и е вероятно да завърши така: ще имаме частни училища за български деца и държавни за ромски. Казано още по-ясно: за българите образованието ще стане платено, а за ромите - алиби за получаване на социални помощи. Да не говорим за сегрегацията и интеграцията, които също не се предотвратяват и постигат с жълти автобуси, а с политики.

Не са субсидиите на частните училища проблемът на образованието в България. И сега образованието ни е почти безплатно - почти образование за учениците и почти безплатно за учителите. Проблем са фиктивните ученици, които според министър Танев струват 20 млн. лв. годишно на държавата. Проблем са незаетите над 2 хиляди учителски места и над 7-те хиляди учители, които останаха в училище след пенсионирането си, за да крепят системата. Защо впрочем на никого не му мина през ума онези 20 процента ученици, които няма да бъдат таксувани в частните училища, да са роми?

Ляво-дясната ориентация на принципите е лесна, в смисъл на мързеливо-лесна, за обосноваване. И демократично приятна за заявяване. Но българската картина вече е по-сложна и не може да бъде прерисувана в по-добър вариант с лабораторно опростени принципи за ляво и дясно. Тук живеем в по-сложна формула и винаги когато търсим неизвестното Х, ще трябва да калкулираме голямото известно - ромите. Които по прогноза на Световната банка до 10 години ще бъдат 20 процента от българския трудов пазар. Ето това е проблем на образованието.

Веселина Седларска

Клуб Z