/КРОСС/ Брюксел отложи за октомври решението за задължителни бежански квоти в страните от ЕС.

Късно снощи с консенсус бе прието доброволното разпределяне на 40 хиляди мигранти от Италия и Гърция, което трябва да бъде последвано от още 120 хиляди. Одобрен бе и пакет от мерки за овладяване притока на хора по външните граници на съюза. Постигнато бе само принципно съгласие, но не и практическо разпределяне на 160 хиляди кандидати за убежище между държавите.

Правителствата доброволно приеха само 40 хиляди души от Италия и Гърция, но италианският вътрешен министър Анджелино Алфано изрази оптимизъм, че ще има сделка и за останалите: „Има широко съгласие. Самият факт, че политическият елит на Европа реши да премести 160 хиляди души от няколко малки страни е без прецедент".

Към момента доброволната квота на България остава непроменена - Рим и Атина ще ни изпратят 450 души. Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова не даде изявления за медиите след срещата късно снощи, а преди нея посочи: „Смятаме, че това не може да бъде постоянен механизъм".

Като временна кризисна мярка се възприема и другото предложение - за подялба на 120 хиляди мигранти от Унгария, Гърция и Италия. За него нямаше консенсус и то бе отложено до 8 октомври, потвърди Жан Аселборн, министър по миграцията на Люксембург, който ръководеше извънредното заседание: „Въпреки, че сме в спешна ситуация, все пак трябва да се спазват процедурите...щеше да е прибързано, ако съветът вземе решение днес".

Твърдо против принудителните квоти бяха страните от Вишеградската четворка, но също Латвия, а министърът на Литва изобщо не дойде. Държавният секретар Полша Пьотр Стаханчик заяви: „Не можем да приемем идеята за автоматично разпределяне на тези хора. Това бе единственият проблем".

Френско-германският тандем настояваше за ясни ангажименти от всяко правителство. „Европа не е меню по избор. Солидарността не се дели. Трябва всички да са на необходимата висота и да поемат отговорност", заявиха Бернар Казньов и Томас Де Мезиер.

Единомислие имаше само по мерките за спиране на мигрантите през границите и връщането на онези, които не отговарят на условията за бежански статут.

Дадено бе разрешение на европейските военни кораби да преследват и конфискуват лодки на трафиканти в Средиземно море, а балканските страни-кандидати за членство влизат в списък от сигурни държави без право на бежански статут за техните граждани. Изключение е Турция, заради „ситуацията с кюрдите", много от които имат турски паспорти и искат политическо убежище в Европа.

Европейският съюз трябва да държи отворени границите между страните, заяви в декларация Европейската комисия. „Длъжни сме да държим отворени границите между страните членки, но наред с това трябва да положим по-сериозни общи усилия, за да обезопасим външните си граници. Европейският съюз може да функционира само когато всеки играе по правилата. Шенгенската система и всички нейни предимства могат да бъдат запазени само в случай, че страните в ЕС работят заедно оперативно, отговорно и солидарно, за да се справим с мигрантската криза", се казва в декларацията.

Съветът на ЕС за вътрешните работи трябва да се събере в близките дни на още една извънредна среща за миграцията, заяви.

"Не постигнахме съгласието, което търсехме. Нужна ни е още една среща в близките дни", каза еврокомисарят по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос след срещата на вътрешните министри, цитиран от ТАСС.

„Временното въвеждане на контрол по границите на Германия не е краят на Шенген, както съобщиха някои медии. Германия само използва инструмент, предвиден в шенгенската система", добави Аврамопулос.