/КРОСС/ Градският човек е по-алергичен, твърди алергологът от Клиниката по алергии и астма към Александровска болница доц. Мария Стаевска. Пред "Монитор" тя обяснява защо:

На първо място заради съвременния начин на живот - повече хигиена, по-ограничен досег със сапрофитни бактерии, малко време, прекарано на слънце, ниско ниво на вит. Д, и намалена физическа активност. Една от теориите обяснява, че откъсването на съвременния човек от земята и от микроорганизмите, които се развиват в почвата, е причина за нарастване броя алергични хора в градовете. Така нареченият микробион - бактериите, които носим и, които са се формирали в резултат на хилядолетното развитие на човечеството и контактите с животни, растения, „учат" имунната система да се справя. През последното столетие тази връзка със земята и природата е скъсана. Хората живея сред бетон и асфалт. Имунната ни система обаче не може да се приспособи. И колкото по-голяма е промяната на микробиона, толкова по-агресивна е тази непоносимост и свръхреакции - с други думи всички изяви на алергията. 

В момента цъфтят плевелите. Голяма част от българите са сенсибилизирани към амброзия и пелин и алергичният риск е висок. Независимо от сушата и високите температури, силно алергизиращите видове ще продължат да цъфтят, според поленовия календар за страната ни. Той отчита още, че амброзията ще достигне своя максимум в количествата отделян полен. Това ще доведе до засилване на оплакванията при пациенти с алергия към пелин и амброзия, обяснява алергологът от Клиниката по алергии и астма към Александровска болница. От началото на септември температурите бяха високи, а дъждът - малко. Това ще попречи на житните треви да се развиват повторно. Така че на практика няма риск от алергии от дървета и житни, допълва тя. 

Доц. Мария Стаевска казва още, че всеки сезон децата са изложени на въздействието на полените и постепенно се сенсибилизират. Когато зад гърба си имат 2-3 сезона, през които треви, дървета, храсти цъфтят, това е достатъчно да изявят алергия. Най-често тя е под формата на сенна хрема. След 3- годишна възраст децата вече могат да демонстрират алергия и тя най-често е към домашни микрокърлежи в праха, тревни полени, по-рядко към брезови полени и плевели.

Атопията - склонността за развиеш алергия, е наследствена, обясянва още специалистът. Така че рискът за децата на алергични родители е висок. Най-добре е малчуганите да се отглеждат на село във ферма. А ако не може да живеят там, добрият вариант е родителите да купят къща в града. Мерките за намаляване нивото на домашния прах не са показали намаляване вероятността за развитие на астма. Така не носи особена полза да се лишим от библиотеката, например. Ако не искаме да се разделим с котката, някои проучваният сочат, че е по-добре да вземем две или повече. Дори ако има повече животни и от там и повече алергени, вероятността за алергизиране намалява. Това може да има нещо общо с микробите, с които влизаме в контакт, допълва доц. Стаевска.