/КРОСС/ Миналата година Филипинската изборна комисия обявила, че ще проведе пробни избори в национален мащаб с цел да тества автоматизирано гласуване с машини на фирмата Smartmatic, но се е оказало, че това е невъзможно - нито е бил инсталиран софтуер за оптическите скенери на устройствата, нито продавачът, венецуелската Smartmatic, е имала лиценз от истинския собственик, канадския разработчик Dominion Voting Systems.

Вместо властите да разровят надълбоко и да обяснят защо е това нетърпение да се купуват 82 хиляди нелицензирани единици и вместо Smartmatic да бъде направо дисквалифициран, сключена е с милиони по-скъпа сделка.

Сега ще се върна с още десет години назад, когато венецуелското правителство купи чрез посредник за 300 млн. боливара 28% от консорциума Smartmatic, Bizta, CANTV (SBC) от собственика й Antonio Mugica специално за изборни цели. Скоро след това Smartmatic получава и първия си правителствен грант от 121 млн. долара. Оттогава, без публични търгове, администрацията на Чавес е наляла във фирмата суми от порядъка на поне 131 млн. долара. Все пак, иде реч за частна фирма с двама собственици, а не за държавна фирма! Внезапното забогатяване е логично последвано от амбиции за световна експанзия и през 2005 г. Smartmatic купува Sequoia Voting System за 16 милиона от De la Rue. През 2006 г. изборното фиаско в Чикаго, главни участници в което са Smartmatic и Sequoia, довежда до разследване от страна на САЩ на връзката на Smartmatic с режима на Чавес.

За да спре разследването, Smartmatic набързо продава Sequoia и чрез измами и подкупи продължава безпрепятствено да върти бизнес по света: Филипините, Боливия, Мексико са само някои от точките на тази експанзия и около всичките витае дъхът на съмнителна сделка. Защо ви занимавам с това? Защото България също е точка на тази карта.

На 7 май тази година в София между фирмите Сиела Норма и нидерландски филиал на фирмата Смартматик интернешънъл холдинг Б.В. - Нидерландия, е бил подписан консорциумът Обединение машинно гласуване - тъкмо навреме, за да кандидатства по обявената на 3 май 2014 г. обществена поръчка Наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 година.

В медийната суматоха извън вниманието ни остана фактът, че на току що отминалите избори имаше и електронен вот. Той бе заложен в новия изборен кодекс още в края на миналата година, но поради липса на консенсус между зам.-председателя на Народното събрание и шеф на временната комисия за подготовка на кодекса Мая Манолова (БСП) и бившия председател на парламента и член на комисията Цецка Цачева (ГЕРБ), през февруари т.г. бе постановено е-вотът да остане експериментален до 2016 година.

Кога е бил проведен търгът по тази поръчка, след като участващият консорциум е бил регистриран на 7 май, а срокът за достъп до документи е бил до 17 ч. на 7 май 2014 г., срокът за получаване на оферти пък до 14 ч. на 8 май 2014 година.? За съжаление, не мога да открия подобна информация, но сигурно вече се досещате кой е печелившият. Поръчката е възложена на Обединение машинно гласуване по ускорената процедура на 13 май 2014 година.

Става въпрос за „скромната" сума 172,8 хил. лв. - наети са 100 машини, като 1700 лв. ще е наемът на едната. Цената при закупуване - не се смейте! - ще е 1000 лева. Става дума за устройство, несравнимо по-просто от обикновен таблет, осигурено с още по-прост софтуер! Сиела обаче отчитат резултат нула от експеримента - не за друго, ами нула били обажданията за проблеми с машината. И си пишат сами „отличен".

Ще ми се да попитам фирмата-отличничка: кои точно са тези 100 секции, в които е била инсталирана иновацията? Къде точно е онагледен резултатът от експеримента? Но, като се замисля, това е дреболия, дребен детайл върху епичната картина на евровота у нас. Някой изобщо знае ли:

- колко са на брой секциите в страната (в т.ч. подвижните секции);

- колко са на брой избирателите в основните списъци, в допълнителните списъци, вписани в изборния ден;

- колко са на брой членовете на секционните комисии, застъпниците, наблюдателите?

Райна Маркова
„Култура"