/КРОСС/ Вярвам, че всяка висока поезия открай време е правила опит да постигне подобна проникновена и едновременно преобразуваща намеса в действителността. Не да се задоволи с „това, което имам в момента", а да се разпростре до „възможното да се случи". Нещо, което, вярно, никога не е било оценено. Може би защото груповите неврози не са го позволили. Може би защото утилитаризмът не е оставил възможност на човешките очи да бъдат достатъчно отворени. Красотата и светлината се е случило да бъдат възприети ненавременно или безболезнено. Но, убеден съм, процесът, който е необходим, за да стигне човек до формата на Ангела, е много по-болезнен от другия, който изтръгва всевъзможни Демони.

Из речта на втория гръцки нобелов лауреат, гръцкия поет Одисеас Елитис (1911-1996), пред Шведската академия при церемонията за връчване на Нобеловата награда.