/КРОСС/ Интересите на ученика са подменени от комeрсиалните интереси на издателите и некомпетентността на експертите, изготвили новите учебни програми. 

Това е изводът, който експертите от Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" са направили, след анализ на предложенията на МОН за учебните програми в първи и пети клас като част от дългоочакваната промяна във философията на структуриране на учебното съдържание, баланс между учебни предмети и разумно съотношение между нови знания и практически занимания в интерес на детето и ученика. 

В позицията си относно промените, които предвижда МОН, от Синдикат "Образование" посочват: 

Във връзка с представените проекти за нови учебни планове за 1 и 5 клас Синдикат „Образование" изразява своето недоволство от факта, че в тяхното изготвяне не са поканени представители на Синдиката, а мненията на учителскта колегия не са били от особена важност при изработване на представените прототипи, като потърпевши отново ще бъдат българските ученици и техните учители.
Дългоочакваното съвместяване на прага на трудност с възрастовите възможностите на ученика е отложено за следващия образователен закон. Съотношението между нови знания и практически упражнения е почти запазено, като при сегашните програми е 80% към 20% в полза на новите знания, а сега виждаме отново запазена доминация на нови знания в съотношение 60% към 40%. Предложението на Синдикат „Образование" е: 40% нови знания и 60% практически упражнения, баланс, който би гарантирал по-добра успеваемост на българските ученици и излизането им от негативните световни класации.
Друг извод, който се налага, е, че променената на пръв поглед програма, „сваля" учебно съдържание от по-горните класове към предшестващите ги. Така вече учениците в първи клас ще трябва, вероятно и с частни уроци, да се научат да смятат до 100, като сега смятаха само до двайсет. Увеличаването на часовете по математика в първи клас не е добрият подход, защото насочва общото образование към математически профил.
Отново е пренебрегнато предложението на Синдикат „Образование" въвеждането на предмета „Гражданско образование" да започне от първи клас, което лишава българския ученик от възможността да формира граждански добродетели в най-точната си възраст.
Наблюдава се и отсъствие на експертна визия за изучаването на чужд език в училище, предмет, който е много важен, за да имат равен шанс българските ученици в Европейския съюз и Света. Изучаването на чужд език днес е наложително да започне още от първи клас, но това не се случва и родителите компенсират този сериозен дефицит с частни уроци.
Подготвителният клас за изучаване на чужд език е в много късен етап от развитието на ученика и в специализирани паралелки и ефектът не е добър. Повече часове за изучаване на чужд език би трябвало да се разпределят в начален етап, защото по изследване на Синдиката, 35% от учениците в начален етап посещават вид частни допълнителни уроци по чужд език.
В пети клас тенденцията със сложността и големия обем знания се засилва и в предмети като география и история учебно съдържание се сваля от седми в пети клас. Традицията продължава и с учебния предмет „Човекът и природата", в който виждаме теми от седми клас.
В прототипите на учебни програми има и няколко добри попадения като преименуването на учебен предмет от „Домашен бит и техника" в „Технологии и предприемачество" в първи клас, защото, чрез заложеното ново съдържание, ще се формират нови умения, ще се възпитава инициативност, предприемачество и отговорност. Добра идея е и изучаването на компютърно моделиране в трети клас. Одобряваме учебното съдържание по български език в пети клас да бъде преструктурирано, като се съкратят теми, за които е установено, че са абстрактни или трудно усвоими за ученици от прогимназиалния етап.
Българското общество имаше търпението да почака 10 години за нов образователен закон, след четири проекта, а сега му се предлагат изработени за седмица на тъмно учебни програми.
Синдикат „Образование" е направил своите предложения към МОН за необходимата посока на промяна. Ние категорично заявяваме, че промяната трябва да бъде подкрепена от възможно най-широк кръг хора, заинтересовани за просперитета на българското общество чрез добро и качествено образование. При сегашния формат това не се случва.