/КРОСС/ Президентът Росен Плевнелиев присъства на церемонията за полагане на клетва от новите членове на Конституционния съд. През септември т.г. президентът назначи за конституционни съдии от квотата на държавния глава Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров. Заедно с тях клетва положиха Константин Пенчев, назначен с решение на Народното събрание, и Таня Райковска, избрана от общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Държавният глава даде висока оценка за професионализма на новите членове на съда и коментира, че очаква всички конституционни съдии да работят за върховенство на закона и справедливост за всички и да подкрепят предстоящите усилия за реформа в съдебната система и в Конституцията.

Вселенският патриарх Вартоломей е получил орден „Стара планина" I степен във връзка с негови действия и подкрепа за Българската православна църква в миналото, заяви президентът Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос след церемонията за полагане на клетва от новите членове на Конституционния съд.

„Висшето държавно отличие е дипломатически знак на уважение и поглед назад - какво определеният човек е направил за България, как е помогнал на страната ни. Определено бяхме изненадани от изказването на Вселенския патриарх, но няма как да очакваме какво ще каже и какво ще изрази като претенция в неговата реч", посочи президентът.

Държавният глава уточни, че по процедура българският президент няма самостоятелни права да отправя и да взема решения за награждаване с орден „Стара планина". Предложения за български граждани правят Министерският съвет или Народното събрание, а за чуждестранни - Министерството на външните работи. „От тази гледна точка трябва да е ясно, че това е колективно действие. Предложението за награждаване на Вселенския патриарх е според процедурата - на Министерството на външните работи и със съдействието на Българската академия на науките", каза президентът Плевнелиев.

Държавният глава е категоричен, че поставените от Вселенския патриарх претенции за връщане на църковни ценности на гръцки църкви са отдавна известни на българските политици и дипломати. „Според мен са и отдавна решени. Повече от ясно е, че не беше мястото и начинът, по който Вселенския патриарх отправи тези претенции. Такива въпроси се решават по пътя на дипломацията и в рамките на двустранните отношения на България и Гърция", подчерта президентът.

Държавният глава припомни, че е имало идея част от църковните реликви да бъдат разменени срещу костите на българския цар Самуил, които се пазят в Музея на византийското изкуство в Солун. Президентът очаква преговорите между българската и гръцката страна за връщането на тленните останки на цар Самуил да продължат. „Ако те бъдат погребани с държавни почести на родна земя в България, това ще е едно велико дело за следващите поколения българи", изтъкна държавният глава.