/КРОСС/Научните изследвания и иновациите остават неразделна част от постигането на устойчиво развитие във всички страни независимо от икономическата обстановка, твърди новият доклад за наука на ЮНЕСКО.

"В светлината на приемането на целите за устойчиво развитие до 2030 г. от Общото събрание на ООН, докладът на ЮНЕСКО ясно показва, че изследванията едновременно са двигател за икономическо развитие и крайъгълен камък за създаването на общества, които уважават планетата и се стремят към устойчиво развитие", заяви Ирина Бокова, генерален директор на организацията.

Според авторите на доклада въпреки глобалната икономическа криза от 2008 г., средствата за научни изследвания и развитие са нараснали с 31 % в световен мащаб за периода 2007 г. - 2013 г: от 1.132 милиарда долара през 2007 г. до 1.478 милиарда долара през 2013 г. Любопитно е, че ръстът на икономиката в този период е по-малък - 20 на сто.

Докладът констатира, че САЩ остава лидер по разходи за научни изследвания и иновации (R & D) . На Вашингтон се падат 28% от общите разходи в световен мащаб. На второ място се нарежда Китай с 20%, а на трето - ЕС с 19 на сто.

Увеличаването на средствата за наука в световен мащаб показва нейното значение за икономическия растеж и устойчивото развитие. Поради това много от страните не намаляват разходите си за прочувания независимо от икономическата ситуация. Отделянето на повече средства за научни разработки до голяма степен се дължи и на частния сектор, който компенсира намаляването на разходите за изследвания в редица развити страни като Италия, Обединеното кралство и Франция например, отбелязва ЮНЕСКО.

В някои държави, най-вече в Централна и Южна Америка, приоритет са технологиите, които насърчават устойчивото развитие. Така например Уругвай се стреми до края на годината 90% от енергията в страната да се произвежда от възобновяеми източници; Чили и Мексико също чувствително са увеличили производството на енергия от такива източници.

Подобни проекти се наблюдават и в Африка, например в Мароко, където през 2014 г. бе открит най-големият вятърен парк на континента.

Освен ръст на разходите за наука, се забелязва и увеличаване броя на научните работници с 20 на сто от 2007 г. Около 7.8 милиона души работят в сферата на науката в световен мащаб, като най-много са те в ЕС (22% от всички научни работници в света), Китай (19%) и САЩ (16.7 на сто). Подобен "взрив" се наблюдава и при научните публикации, които са скочили с 23%.

Докладът на ЮНЕСКО отчита, че научните среди все още са доминирани от мъже. Докато на ниво магистър се наблюдава равенство между половете, то дамите представляват само 43% от всички, защитили докторска степен. Едва 28.4% от изследователите по света са жени. Достъпът до финансиране е по-труден за дамите, освен това те продължават да са по-слабо представени в престижните университети, включително и на ръководните постове.

Най-много жени научни работници има в Югоизточна Европа (49%), Карибите, Централна Азия и Латинска Америка (44%). Любопитно е, че в арабските държави 37% от изследователите са жени в сравнение с ЕС, където техният дял е 33%.