/КРОСС/Ген. Александър Александров в деня на ратификацията на договора с Полша за ремонт на МИГ-29

Много журналисти ми се расърдиха през последните дни за това, че им отказах интервю, тъй като считам, че това, което е можело да се каже в медиите е казано. Има други неизказани неща, но политиците не ги интересуват.

След брифинга в Народното събрание преди ратификацията на Споразумението с Полша стана ясно, че договореното гласуване може да бъде провалено и съответно веднага бе отложено. Незабавно бе задействана пропагандната машина. Загрижеността на руската страна за безопасността на полетите бе заменена с измислена заплаха, че руската компания-производител ще ни съди. Въпросът на една журналистка беше подет от болшинството медии, търсещи сензация. В действителност РСК"МиГ" има юридическо основание за това, но тя сама ще реши дали да го направи или не.

Не мога да си замълча и след участието на народния представител от ГЕРБ Валентин Радев, в предаването „Денят на живо". Много бяха нюансите, но казаното от него, че няма разлика между лиценз за производство на автомат „Калашников" и лиценз за ремонт на двигател на изтребител, е меко казано цинично. Първо, защото не се срамува да каже от ТВ ефира, че България произвежда „Калашници" в разрез с международното право и той подкрепя такова поведение. Възмутителното обаче е, че си позволи да сравни двата лиценза. От юридическа гледна точка в частта, касаеща лицензите чисто формално като документ може и да е прав. Но в случая с изтребителите думата „лиценз" се използва като гарант за безопасността на полетите. В аиацията има строги регламенти, които не могат да бъдат нарушавани. Подобни аналогии са недопустими.

Изискванията на НАТО предвиждат допуск до ремонт на авиационна техника до компании, имащи съответните лицензи и сертификати от създателя-производител на летателните апарати. До момента Република България е осъществявала ремонта на двигателите в строго съответствие с тези изисквания на НАТО.

Полският завод, на който доверяваме ремонта на нашите двигатели не е сертифициран за този вид дейност. Това е въпрос, който е разглеждан нееднократно и от полския Сейм.  

По думите на Държавния подсекретар на Министерството на народната отбрана на Полша генерал В. Скшипчак, който по това време е и зам. министър на отбраната, Сертифицираните ремонти на двигателите РД-33, извършвани във Военния Авиоремонтен завод ще дадат гаранция за безопасност на полетите, тъй като двигателите РД-33 ще бъдат ремонтирани с използването на:

-сертифицирани резервни части, които производителя постоянно усъвършенства чрез прилагане на нови конструктивни решения, по-добра здравина на материалите, откъдето произтича по-голямата надежност от техническа гледна точка;

-най-съвременните и по-добре отработените технологични процеси на производството на резервни части и системите за контрол на качеството на тяхната изработка;

-указания и препоръки на производителя в областта на измененията на техничестката документация и бюлетини.

Това са извадки от отговор на въпрос в Парламента, зададен от депутата Людвик Дорна по повод зачестилите откази на двигателите в полет. Предложението е за сертифициране на завода, като се закупят нова документация и бюлетини. Така сертификацията ще увеличи безопасността на полетите. Проблемът с реализацията на идеята, подкрепяна от всички е възникнала от това, че министерството отказва да даде пари, тъй като завода е търговско дружество и да се оправя както може. Сега зам.минисърът е друг, но нищо не се е променило.

Така че на България се предлага да си направи несертифициран ремонт на двигателите на „МиГ-29" в несертифициран завод.

Въпреки мащабната PR акция в навечерието на ратификацията на Споразумението чрез неистините, изречени в писмото на полското военно аташе в ефира на БНТ,  несъответстващи на заеманата от него длъжност,  все така сериозно продължава да стои въпросът с доставката на  резервни части от Русия. Пропагандата е едно, а реалността - друго. Полша закупува резервни части от Русия и отново твърдя, че нейна делегация беше в Москва преди няколко дни с искане за подписване на договор за доставка. За осъществяването на доставката 100% е нужен Сертификат за крайния получател. Пояснявам: без такъв сертификат никой в света не би трябвало да може да продаде или купи каквото и да е оръжие, резервна част за него или стока с двойна употреба. Може би някой си позволява да го прави, но с Русия това не може да се случи. Така че от кого ще е издаден този сертификат - от МО на България или от МО на Полша? Ако е от МО на Полша, то тя, в случай че спазва международното право, не би могла да вложи частите в чужди двигатели. И в двата случая такива сертификати няма да бъдат приети от Руска страна. И не защото руснаците имат нещо против нас, а защото влагането на дори нови резервни части в несертифицирано производство крие рискове за безопасността и в случай на инцидент при днешната пропаганда, водена у нас, се рискува доброто име на компанията-производител. Така българските двигатели ще останат или без нови резервни части, които липсват при поляците, или ще им бъдат поставени резервни части „втора ръка" - леко лъснати.

Мисля че това обяснява защо се иска ратификация за някакъв ремонт само на шест двигателя.  РСК „МиГ" завърши през 2009 г. капитално-възстановителен ремонт на 16-те изтребителя - двигатели плюс удължен ресурс на планерите до 2030г., а също ремонт на 8 двигателя през 2014 г.. И двата договора бяха подписани директно между МО и РСК, без ратификация от НС, тъй като отговорността и гаранцията за безопасността на полетите се носи от главния конструктор на самолета и завода-производител. В случая обаче се иска ратификация, естествено заради избягване на отговорността при авария.

Това, че българският парламент решава да не спазваме международни норми и изисквания на НАТО си е наша работа. Не случайно, именно заради тези изисквания ЕС прави изключение при въвеждане на санкциите срещу Русия с това, че те не важат за поддръжка на наличната техника в страните-членки. Това, че решаваме да правим нерегламентиран ремонт като дадем работа на полския частен авиоремонтен завод, вместо на българския авиоремонтен завод, също си е наша работа. Но при положение, че има само препоръка за отдалечаване от Русия, а не забрана, то очакваме ли лоялност от тези партньори, които го искат от нас. Тъй като тази стъпка реално е приземяване на вековната българска авиация заради безразсъдното ни послушание в тази изключително сериозна обстановка в света, то ще получим ли поне адекватна награда. Тя би могла да бъде само подарък нови изтребители, а не стари за много пари, в които да вложим още повече.

На всички е ясно, че има страни, които си гонят националните интереси. Такива са Полша и Словакия. Полша знаем колко „МиГ"-а има и няма намерение да се откаже от тях, въпреки „УЖ НАТИСКА" от срещата на НАТО в Уелс. Странно как бившият зам.министър на отбраната Радев „случайно" е забравил за ситуацията с „МиГ-29" на другата НАТОвска страна Словакия, ексолоатираща „МиГ-29". Тя от години е приела най-разумното решение за поддръжката на изтребителите си, а именно абонаментно обслужване от производителя РСК"МиГ", която осигурява на страната договорените проценти боеготовност. Преди това Словакия модернизира самолетите си по разработена от РСК"МиГ" програма, с апаратура на американските фирми Rockwell Collins и Bae Systems. Самолетите бяха тествани при производителя в продължение на година и са съвместими със стандартите на НАТО. На България беше предлаган този вариант, който е единствения безопасен, съгласуван с производителя. Но...

Бих искал да бъда разбран правилно. Моята позиция е принципна и касае единствено и само безопасността на полетите. Не става дума за „МиГ"-овете, използвам думата „изтребител", защото ако имахме „Ф-16" или друг самолет, щях да съм на същата позиция. Това са закони в авиацията.

Затова последно призовавам народните ни избранници да гласуват по съвест.