/КРОСС/ - Г-н Дацов, майки от цялата страна протестираха в края на миналата седмица с куп социални искания. Защо няма разбиране между протестиращите родители и изпълнителната власт?

- Труден въпрос. Първо, трябва да си зададем въпроса: оплакванията на майките техни лични проблеми ли са или са проблем на държавата. Ако заемем позицията, че ниската раждаемост е огромен проблем пред обществото и тя трябва да бъде стимулирана по всякакъв начин и чрез всички политики, първо трябва да сме наясно какви мерки стимулират раждаемостта. Много хора си мислят, че ако държавата извади една голяма сума от бюджета, ще накара младите семейства да раждат деца, но това не е така. Изследванията през последните години показват, че както повечето други проблеми, свързани със социалното подпомагане, и проблемът с раждаемостта ще се облекчи, ако общата политика на правителството води до стабилен икономически растеж и създава работни места. Тогава всички фискални аспекти отиват на заден план. Когато има заетост и икономиката работи, бюджетът работи по друг начин. Тоест най-същественият фактор за подпомагане на раждаемостта и решаване на демографските проблеми е осигуряването в средносрочен хоризонт на стабилност и предвидимост за хората, които работят и живеят в България. Сега дори детските надбавки да се увеличат двойно или тройно, проблемът с раждаемостта няма да бъде решен.

- Прекалена застраховка ли са милиардите нови дългове за 2016 г.?
- Само по себе си управлението на дълговете е специфична, професионална работа и често може да стане проблем, ако тя не се върши професионално. Много по-важно е обаче да не се приема в обществото наличието на дефицити. Нарастването на дълговете с такава главоломна стойност в последните години всъщност е резултат от това, че започнахме да свикваме да живеем с дългове. Остават все по-малко здравомислещите гласове, според които публичните финанси трябва да бъдат контролирани, публичните разходи не трябва да бъдат увеличавани, а бюджетните пари трябва да спрат да се харчат неефективно.

- Управляващите твърдят, че в бюджета се прави опит да се върви в посока консолидация, т. е. към намаляване на дефицита. Този опит твърде слаб ли е?
- Да, наистина стремежът е догодина дефицитът да се свие от прогнозни 3,3% т. г. на близо 2% през 2016 г. Това наистина е свиване, но то се дължи на чисто проциклични фактори. В приходите за следващата година се залага огромен еднократен приход в размер на 600 млн. лв. от евентуалната концесия на Летище „София". Това почти изчерпва т. нар. усилие към консолидация.

- Тоест според Вас не се правят сериозни стъпки за свиване на дефицита?
- Управляващите използват това, че има няколко външни фактора, които доста добре въздействат върху икономиката на България. Проблемът е, че тези процеси са временни. Първият е икономическият растеж в Европа, но той е много неустойчив. Няма как, след като основен фактор за този растеж е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) на монетарни улеснения, т. е. на изсипването на милиарди евро в икономиките на Западна Европа. Другият положителен фактор е съотношението „долар/евро" - скъпият долар допълнително стимулира износа на Европа, включително на България. Иначе в приходната част на бюджета се разчита на известно подобряване на приходите, но и на това да се вдигат данъците. Не знам защо битува усещането, че данъците не се вдигат. Ние последователно сме свидетели както на директно вдигане на данъците, така и на „квази" вдигане. „Квази" вдигане на данъците е например покачването на минималните осигурителни прагове, които имат въздействие върху бюджета. Тези, които служебно се вдигат, ще се качат с над 7%, което е сериозна стъпка. Има и допълнително покачване на някои осигуровки и акцизи. Има и допълнителна административна тежест.

- Възможно ли беше да се направи по-добър бюджет, с по-нисък дефицит?
- Наскоро обяснявах, че играта с дефицита е много двояка. Това зависи от разбирането на оценяващия за приоритетите на политиката. Ако той гледа нещата в краткосрочен план, наличието на дефицит дори може да е положително. Икономическият ръст т. г. и създадената заетост например наистина се дължат на изливането на пари в икономиката, т. е. на увеличаването на разходите било чрез еврофондовете, било по други линии. Но тези ефекти са краткосрочни. Дългосрочно дефицитите се трупат и водят до дълг.

- Бюджетът наистина ли е такъв визионерски документ, в който личи политиката на правителството или се е превърнал в счетоводство?
- Годишният бюджет е една проста финансова сметка, а политиките се виждат в други документи. В развитите държави например правителствената програма не е 10 страници, а е 300 страници и още в самото начало е ясно кой какво ще харчи и какви резултати ще постигне. Тази програма „заковава" действията на правителството. Това, което липсва в България, е т. нар. „преглед на публичните разходи", който би трябвало да се прави на всеки 2 години. Този документ прави преглед и оценка на политиките и програмите на секторно ниво и изследва дали очакваните резултати са постигнати, като от това зависи дали и как политиката ще се промени. Именно там се вкарват реформите и се прави обосновката на връзката между парите и политиката. Това е едно от нещата, които много дълбоко липсват и трябва да влязат в нашия бюджетен процес.

- Наистина ли Министерството на финансите не е това, което трябва да прави реформите в държавата? Този дебат стана актуален при протестите на полицаите и военните заради текстове в закона за бюджета, вкарани от министър Горанов. Кой трябва да е моторът на реформите?
- Това е стар спор в Министерството на финансите. Една част от работещите там винаги са смятали, че МФ трябва да е неутрално и да отговаря само за бюджетната политика. А според другата категория хора, сред които може би аз изразявах най-ясно тази позиция, няма реформа, която може да стане без активното участие на това министерство. Българската институционална система е такава, че човешкият капацитет за правене на реформи е съсредоточен в МФ. Освен това МФ е най-заинтересовано да свърже реформите с финансовите системи. Няма как която и да е реформа в България да се случи без МФ.

- Сметната палата публикува доста критичен доклад за „Фонд „Региони", който по времето на премиера Орешарски разпредели между общини и министерства 500 млн. лв. Сега става ясно, че е имало истински състезателен процес по оценка на проектите. Какви изводи можем да си направим от този случай?
- Ако попитаме когото и да било в момента какъв е моделът на капиталово бюджетиране в България, никой няма да може да отговори. До 2009 г. такъв модел работеше. В МФ имаше дирекция, която се беше превърнала в звено за координация на капиталовото бюджетиране, т. е. за управление на националните инвестиции. Но през 2009 г. се смени правителството, разби се дирекцията и това остана празно място. Сега в държавата няма звено, което да управлява инвестициите в страната. Такава дирекция може да бъде само в МФ, защото тя трябва да свързва инвестиционните проекти със структурата на финансирането (еврофондове, национални средства, инвестиционни заеми). „Фонд „Региони" беше чудесна идея, защото има цели сектори, които нямат достъп до европейските фондове и там инвестициите са минимални. Тези 500 млн. лв. запазваха фискално пространство. Големият проблем беше, че имаше голяма разлика между самата идея и нейното лошо изпълнение.

- В последните месеци излязоха два доклада за банковия надзор (на Сметната палата и на МВФ), но имаше ли смисъл от тях, доколкото те бяха на принципа „след дъжд - качулка"? Те установиха проблеми, които трябваше през годините да бъдат забелязани и с просто око, но въпреки това не е имало институция в България, която да ги види.
- Тези оценки имат смисъл, но подобни прегледи трябва да бъдат регулярни. Проблемът, който излезе с банковия надзор, е че нещата са функционирали добре в миналото, но в един момент са спрели да се развиват.

- Оказва се, че БНБ е била доста безконтролна институция.
- Аз не харесвам силни думи като „безконтролен", „безнадзорен". Не разбирам как някои хора си представят, че работят тези системи. На много места в тях е трябвало да има механизми за проверка на качеството на работа, но е видимо, че има пропуски.

- Експертите говорят, че започваме да живеем в свят на отрицателни лихви. Това чисто макроикономически процеси ли са, които не ни засягат особено, или напротив?
- Вече казах, че икономическият растеж в Европа до голяма степен се дължи на количествените улеснения на ЕЦБ. Има някакво оправдание на тази политика, но от стимулираща политика тя заприличва на болничните системи до леглото на един болен. Ако болният не се излекува, той не може вечно да живее на системи и да казва, че е здрав.

Цветелина Йорданова
„Труд"

Любомир Дацов е икономист. Роден е на 2 май 1965 г. Завършил е „Планиране и прогнозиране на икономическите системи" в УНСС. Започва работа в Министерството на финансите през 1992 г. Той е зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски" и „Станишев". Наскоро бе избран за член на новосформирания Фискален съвет. Изразените в интервюто позиции са лични.