/КРОСС/ Напускам "СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ". В това няма никаква драма. Лично решение, обяви през уикенда журналистът Иво Христов. На страницата на групата във Фейсбук той написа още:

Създадох групата с идеята да е място за свободомислие и толерантен дебат в дух на добра воля. Мисля, че това сполучи. Днес вземат връх догматизмът, наукоемкото скудоумие и злобата.

Струва ми се, че нямаме достатъчно силна имунна система, за да се предпазим от тях. Българското взема връх над солидарното. Разминавам се с членовете на групата в идентифицирането на проблема. Предпочитам да съхраня лична свобода, да не ангажирам СБ с мненията си и, разбира се, да си спестя излишни разговори с онези, които превръщат форума в трибунал за удовлетворяване на собствената си горделивост. На добросъвестните - благодаря за обогатяващите разговори. Ще се срещаме на личните си профили.

Под поста на Иво Христов журналистката Къдринка Къдринова му пише: "Солидарна България" не е просто Фейсбук група с обичайните за социалните мрежи ексцесии. Не, това си е кауза, мисловен кръг, надежда за алтернативна среда, интелектуална комуникация между хора, които не харесват статуквото - и за всичко това ти си дал своя импулс, искрата. Няма как просто да "напуснеш". Така подаваш отчайващ сигнал и на всички нас, а не бива!

Според колегата им Калин Първанов решението на Иво Христов е симптоматично.

Злонамерените спечелиха. Всъщност, най-много спечелиха тези, които искат да видят лявото в България като будещо посмешище съчетание на Caput с Covri, пише той във Фейсбук: 
 
Да, така се получава обикновено, когато езикът и емоцията изпреварват мисълта. По всяка вероятност тази група се разпада, макар да се надявам да ме опровергае. Почти винаги съм съжалявал когато някой напуска - дори да не съм бил съгласен с мненията му, но този път решението на Иво е симптоматично.
Винаги съм бил скептичен, че ФБ и новите технологии могат да бъдат заместител на живото общуване и на традиционните форми за обществено участие. Но, така или иначе, групата СБ се беше превърнала в единственото място, където можеха постоянно да се срещат, да разговарят, а понякога и да взаимодействат представители на практически всички течения и нюанси в левицата, както партийната, така и гражданската.

В последните дни всеки си начеса каквото можа - кой езика, кой крастата, кой егото. Мнозина предпочетоха на всяка цена да се изкажат, вместо деликатно да премълчат. Други решиха на няколко пъти да повторят какво мислят, като че ли не знаем какво мислят и могат ли да мислят изобщо. Трети показаха, че не знаят къде да спрат. Управлението на дискусиите бешe загубено от гледна точка на оцеляването и съществуването на групата и на нейното ядро като абсолютен приоритет. Всичко това се случва пред очите на известни журналисти, социолози, политолози, антрополози, което им поднася на тепсия обилен материал като от протекъл социален експеримент или риалити (дано да е било качествено и да си е заслужавало гледането).

Изводите от този експеримент вероятно са многобройни, аз се изкушавам да направя един:

в началото си групата беше симпатично нахална в споровете с авторитети, а напоследък се превърна в място за оспорване и дори рушене на авторитети.

Не случайно хора като Валери Найденов просто спряха да пишат и разговарят, или - ако все още го правят, то е изключително рядко. Сигурно това е нормален процес, който тече и в обществото. Лошото е, че на мястото на тези авторитети аз поне тук не забелязвам появата на нови...

Злонамерените от всички страни спечелиха, а най-много такива като Джамбазки. Най-малкото защото, когато утре реши да тръгне с факелно шествие към някой малцинствен квартал, хората, които биха се противопоставили, загубиха мястото, където биха могли да се организират, или пък вече са скарани и изпълнени с подозрения помежду си.

Стори ми се символичен фактът, че когато влизам в групата днес, редом до съобщението за напускането на Иво попадам на дискусии, подети от профил без лице и без име, който се е нарекъл Caput Covri (нищо лично към него). Всъщност, най-много спечелиха тези, които искат да видят лявото в България като будещо посмешище съчетание на Caput с Covri.

„СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ" е дискусионна мрежа на граждани, изповядващи ценностите свобода, солидарност, справедливост. Мрежата е място за свободен дебат и механизъм за координиране действията на членовете й, се посочва на сайта на мрежата:

„СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ" счита, че:

Дясната динамика в България е изчерпана. Обществото се нуждае от възстановяване на солидарните връзки, които превръщат масата от индивиди в обществен организъм.

Истинският дефицит у нас не е дефицитът на компетентност, а дефицитът на политическа воля.

Успехът на социалдемократическия проект в България преминава през реалната конкуренция на кандидати и идеи в левия спектър.

Натрапчивият PR не може да запълни вакуума от политики във всички сфери.

Големият ресурс за лява политика в България е в отвоюването на държавата от престъпността и корупцията, в налагането на закона, в борбата с картелизацията на икономиката, реформата на правосъдието, в хармонизирането на обществените контрасти. България трябва да заложи на своята изключителност /инвестиции в образованието, туризма, приоритет на биоземеделието/, нежели да се включва в социалния дъмпинг.

Екологичните императиви трябва да залегнат редом със социалните в програмата на социалдемократическата левица.

Нашето кредо е: свободомислие и инициативност.

Мотото на форума на „Солидарна България" е: ГОВОРИМ В ПРАВ ТЕКСТ!