/КРОСС/Ние сме великанчовци!

Интервю на Калина Андролова с Владимир Константинов, дългогодишен дипломат от Министерството на външните работи и офицер от българското разузнаване

Фотография: Александър Михайлов

a-specto

Господин Константинов, вие сте били дълги години дипломат в българското посолство в Рим, включително по времето, когато обвиниха Сергей Антонов, че е участвал в атентата срещу папата. Кого обслужи тази провокация тогава? Днес отново „Сивите вълци" са намесени при свалянето на руския самолет.

България през 80-те беше един мост между Изтока и Запада. Между Москва, Рим и Вашингтон. Винаги съм твърдял, че изолацията на Русия няма да доведе до нищо добро. Едни от добрите отношения с Русия бяха, когато беше създаден Съветът Русия-НАТО, когато Русия беше наблюдател и беше запознавана с част от решенията на алианса. Русия е паролата и за двете провокации, тази с опита за покушение срещу папата и тази със сваления от турците руски самолет.

Защо се случи набеждаването на Сергей Антонов?

Никога не бива да се изключват и икономическите отношения. По онова време Италия беше на второ място в нашия стокообмен. Италия имаше много добро отношение към нас, както и ние към тях. Но тук има едно голямо НО. През 1974 г. беше разбита италианската резидентура в България. Това беше страхотен удар за италианците. Така наречената „Резидентура Д". Псевдонимите на всички техни агенти тук, в България, започваха с буквата Д. Тогава посланик беше Франц Канчеларио д'Алена, един благородник, дълги години работил в НАТО, политик. В залеза на своята кариера той беше изпратен в България. Д'Алена просто припадна, когато му съобщихме във външно министерство, че е била реализирана (разкрита) резидентурата на италианските специални служби у нас. И ние знаехме, че ще има ответни удари.

Смятате, че това може да бъде причина за въвличането на Сергей Антонов в покушението срещу папата?

И това. Но за това никой не говори и никой не пише. Фарсети и Травезин, и двамата са заловени със снимките край Атия. Арестуваха ги, осъдиха ги. Това са факти един след друг. И ответните мерки не закъсняха. Във вид на провокации, които набираха сила. Като една лавина. За да се ударят тогава Съветският съюз и Андропов, се използва случаят с папата, където организацията беше „дадена" на Москва, а изпълнението на България. Без грам доказателства. Нееднократно съм говорил със съдия-следователя Иларио Мартела, който водеше следствието, както и с прокурора Марини. Доказателствата им бяха смешни. Казах им: „Господа, недейте да се излагате с това!".

Какви им бяха доказателствата?

При обиска на Антонов намериха едно тефтерче. Неговото лично тефтерче. Те твърдяха, че това е тефтерчето с кодове и шифри. Всеки един, който е работил в гражданската авиация, може да разчете тези кодове. Тъй като Сергей Антонов не беше толкова сведущ във въздухоплавателните дела, си беше написал тези обозначения, за да може да попълва билетите и формулярите.

Сергей Антонов какво всъщност работеше в Италия?

Както италианците го наричат, капо скало, или стейшън мениджър, това е шеф на стълбата. Това е фактически обслужващият персонал, когато пристигне нашият самолет в Рим, помага на екипажа, дясната ръка на представителя на „Балкан". Това е момчето, изпълнител за всичко.

Бил ли е разузнавач?

Не. Абсолютно не. Самият факт, че подбират точно него, е интересен. Защо го подбират него? Той е изучаван много дълго време. Това не е операция, която е замислена днес и е проведена утре. Това е операция, подготвяна с месеци. Неговият начин на живот е бил наблюдаван, неговото общува не. Изучаван е като психика. Италианците всичко знаеха. Но не предвидиха едно-единствено нещо. Че той беше голям инат. Такъв балкански български инат аз не съм срещал! Това не можаха да пречупят в него. Иначе знаеха наистина много за него включително и отношенията със съпругата му.

И какви са били отношенията им?

Лоши. Знаете ли, провокациите, за които започнахме да говорим, понякога се сблъскват с някои специфични неща от народопсихологията. Давам пример. Агджа казва, че е бил в дома на Антонов и той се обръщал към жена си с обръщението „Росенце" и „Роси". Питат го Агджа кога е било това? Той отговаря: еди-кога си. Проверяваме ние в посолството дали на тази дата Росица е била при Антонов, защото тя е идвала в Рим за по няколко седмици и се е връщала в България, тя си работеше тук в университета. Оказва се, че точно по времето, което Агджа посочва, Росица си е била в България, даже си е водила занятия със студентите. Но ето какво се случва. Изтича й италианската виза и тя дава паспорта си на колега на Сергей тук на летището в България, той изпраща паспорта й в Рим, Антонов взема паспорта й от самолета, донася ни го на нас на следващия ден, ние пускаме една нота за продължаване валидността на визата на съпругата на капо скало Сергей Антонов и италианците смятат, че тя е в Италия. Те не могат да допуснат, че може да си е изпратила паспорта със самолета. После как Антонов ще отиде да работи в Рим? С връзки, разбира се. Аз съм се опитвал да обясня и на съдия-следователя, и на прокурора, и на нашите адвокати защитници как така Антонов не знае никакъв език. А това е основното. На какъв език са контактували Агджа и Антонов?! Просто такъв език няма, защото той не знае никакъв език. Агджа за по малко от година научи перфектно италиански в затвора. Един мафиот го подготвяше и едно падре, агент на ЦРУ. Двама души. Агджа започна да говори брилянтен италиански език, флорентински, най-чистия език. Не го разбираха някои от заседателите. А нашият - нищо. Как Антонов би могъл да даде указания и да контактува с Агджа? Никак. Ето тези нюанси показват несъстоятелността на това обвинение и белите конци, с които беше съшита тази провокация.