/КРОСС/ В България цената на бензина А95 намалява с 12,2 на сто, а на дизела - с 9 на сто (дек.2015/дек.2014 г.), докато цената на петрола на международните пазари за същия период намалява с 43,4 на сто.

Това посочват от Българската стопанска камара в новата рубрика на сайта си „Стига вече". Публикацията е посветена на често задавания в публичното пространство въпрос "Защо бизнесът не намали цените на продукцията си след резкия спад на цените на петрола?".

От БСК посочват, че в средата на януари 2016 г. България е сред страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи (€ 0.465 за бензина и € 0.473 за дизела), като по-високи цени на бензина имат само Испания, Дания и Малта, а по-скъп дизел - Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта.

Страната ни е и с най-малък марж (0,18%) между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан-бутан) сред над 100 държави, което означава, че у нас не пазарът движи цената на горивата, а други фактори. От европейските страни с най-голям марж е Гърция (3,46%), а с марж около и над 2,5% са Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария. У нас е най-ниската акцизна ставка върху горивата сред страните от ЕС - € 0.363 за бензина и € 0.330 за дизела., а по цени на безоловните бензини България е пета в Европа (€ 0.993), като с по-ниски цени са Литва, Австрия, Естония и Полша. По цени на дизела България е на девета позиция (€ 0.963), като с по-ниски цени са Испания, Латвия, Гърция, Естония, Люксембург, Австрия, Полша и Литва. От БСК изнасят и данни какво е изменението на цените през 2015 г. Потребителските цени намаляват с 1,1 на сто на годишна база. Цените на производител за 11-те месеца на 2015 г. намаляват средно с около 1 на сто, като най-голям е спадът в строителството (-3,7 на сто), а увеличение се наблюдава само в сектор „енергетика", където цените са държавно регулирани. Според работодателската организация фактори, които влияят върху цените на горивата е цената на електроенергията за бизнеса (с всички добавки и такси), която се увеличава с 12,8% - от 141,42 лв./МВТч (до 31 юли 2015 г.) до 162,12 лв./МВТч (през втората половина на 2015 г.). Увеличава се и данъчно-осигурителната тежест от 1 януари 2015 г. - повишение на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лева (8,3%), увеличение на МОД с 4,4% през 2015 спрямо 2014 г. и със 7,5% през 2016 спрямо 2015 г., повишаване на МОД на земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 240 на 300 лв. (25%), разширяване на данъчната основа за данъка върху доходите от лихви (с окончателен данък в размер на 8% се облага брутната сума на придобитите доходи от лихви, не само по депозитни, а по всички банкови сметки).

Като други фактори се посочва и, че цената на труда нараства за деветмесечието на 2015 г., като в частния сектор средният ръст е 7,6 на сто, а в обществения - 5,4 на сто., вкл. като следствие от административни решения (нови нива на МРЗ и МОД). Минималната работна заплата нараства с 8,8% през 2015 г. спрямо предходната, а спрямо 2010 г. - с 54%. От 1 януари 2016 г. МРЗ е в размер на 420 лв., което е с 13,5% повече спрямо 2015 г., и 75% - спрямо 2010 г. Средната работна заплата нараства с 8% през 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. и с 36% спрямо 2010 г. (бел. ред.: Сравнението е на база трето тримесечие, тъй като все още няма официални данни за четвъртото тримесечие на 2015 г.).

Средната цена на винетните такси се увеличава през 2016 г. с 40%, като тези за автомобили от класове 1 и 2 (над 3.5 тона) почти удвояват цената си спрямо 2009 г. - от 124 на 360 лв. Като фактори се посочват и очакваният ръст на местните данъци и такси за 2016 г., очаквани промени в данъчното законодателство (данък „Уикенд/Всеки ден", „Вредни храни" и др.), влошена конюнктура на цените на международния пазар, цените на вносните стоки намаляват с по-нисък темп (-0,2%) от тези на стоките за износ (-1,7%), което допълнително влошава отрицателния търговски баланс на страната ни, борсовите цени на основните стоки, формиращи износната листа на страната, рязко намаляват (средно с 18,9%), като най-голям е спадът при медните руди и техните концентрати - със 73%, нефтените масла и продукти - с 43-45%, фуражите и пропилена - с по над 30%. С над 20% намаляват борсовите цени на благородните метални руди, профилите от желязо и от рафинирана мед, ел. енергията, нерафинираната и катодната мед, антибиотиците и др. Пшеницата поевтинява с 15%. Ръст в борсовите цени се наблюдава единствено при слънчогледовото семе (29%), суровото шафраново и слънчогледово масло (7,2%), цигарите (7,2%) и амониевия фосфат (2,4%), които имат сравнително скромен принос за българския износ.