Към 2050 година българите в трудоспособна възраст ще се стопят наполовина
Секция: ИКОНОМИКА
21 Януари 2016 13:08
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Към 2050 година българите в трудоспособна възраст ще се стопят наполовина

/КРОСС/ През следващите няколко десетилетия в България населението ще застарява и намалява. Към 2050 г. значително ще се редуцира делът на хората в трудоспособна възраст, като този срив ще е драматичен. Това коментира Виктория Левин, старши икономист в Световната банка (СБ), която представи изследване на институцията за пазара на труда в България с фокус върху значението на уменията за трудовата реализация, цитирана от investor.bg.

В проучване на СБ (от 2013 г.) се отбелязва, че от 1985 г. населението на България на възраст между 15 и 64 г. е намаляло от около 6 млн. души на 5 млн., а след 50 г. се очаква да бъде само половината от това. Това се дължи не само на намаляване на раждаемостта, а и на миграцията.

Според проучването икономическата криза е разкрила слабостите на пазара на труда в България, като младите и нискообразованите са били засегнати най-силно.

В доклада се посочва, маргинализираните роми трябва да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на умения. Анализаторите подчертават, че в България липсва култура за учене през целия живот. Едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.

Ниският коефициент на участие на пазара на труда, особено сред младежите и ромите, и високите равнища на безработица се свързват с растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Такова несъответствие е например фактът, че търсене на труд ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.

България трябва да инвестира за повишаване на уменията на населението, е сред основните изводи в доклада. Нужни са и мерки за повишаване на производителността.

Анализаторите акцентират върху връзката между уменията и доходите. Установено е, че от особено значение имат личностните черти, добросъвестността и емоционалната стабилност. Други важни социално-емоционални характеристики са доброжелателността, екстровертността, както и качества като откритост и постоянство, което води до настойчивост и отдаденост на дългосрочни цели.

Хората с по-високо образование имат по-високи познавателни и социално-емоционални умения. Оказва се, че по-възрастните хора имат по-добри социални умения, а по-младите - по-добри когнитивни. Случва се обаче хора с едно и също образование да имат различни доходи, в зависимост от когнитивните и социално-емоционалните умения, коментира още Виктория Левин.