/КРОСС/ Измина една година на разнообразни събития в газовия сектор. От една страна, производителите са под натиск заради цените на газа, които падат във връзка с тези на петрола. От друга страна, това направи газа по-конкурентоспособен, по-достъпен за потребителите. Това беше един от факторите, които допринесоха за ръста на потреблението на природен газ в Европа и неговото завръщане в производството на електроенергия.
Да се надяваме, че най-накрая ще станем свидетели на постоянен възходящ тренд, който ще промени ситуацията, в която газът, чисто и разполагаемо в достатъчни количества гориво, е изместен от енергийния баланс на Европа в момент, в който потребителският интерес към него в останалата част на света единствено расте.
Чистият природен газ напоследък беше изместен от въглищата в производството на електроенергия в Европа. Очевидно, тази тенденция не допринася особено за постигането на амбициозните климатични цели, които Европа си поставя.
Някои амбициозни цели за прехода към безвъглеродна икономика бяха анонсирани на последната СОР21 конференция в Париж и бяха подкрепени от цялата международна общност. Най-вероятно това е още един фактор, който би трябвало да подкрепи стабилния ръст в дела на газа сред останалите приоритетни енергоизточници в света.
Не е тайна, че потреблението на газ постига уникален баланс между екологичните и икономическите предимства. Никой друг енергоизточник не може да постигне това.
Въглищата са евтини, но използването им има унищожителен ефект върху околната среда.
Петролните продукти са удобни за транспортиране, но са скъпи и по никакъв начин не са идеални от гледна точка на вредните емисии. Това играе особено важна роля в транспортния сектор.
Въпреки своите „зелени" предимства, възобновяемите енергийни източници са твърде ненадеждни, за да се разчита изключително на тях.
Ядрената енергетика пък изисква приемането на риска от сериозни екологични проблеми в случай на инцидент. Ясно е, че газът е най-добрият избор за постигането на нисковъглеродна икономика.
Така, след няколко години на намалено потребление на газ в Европа - предизвикано от спада в икономическата активност, намаляването на газовия дял в производството на електроенергия и относително меките зими - търсенето на континента вече се възстановява, като показа през миналата година 4% увеличение в сравнение с 2014 година.
Но откъде Европа се снабдява с тези умерени като ръст, но все пак значителни обеми газ - около 19 млрд. куб. метра?
Очевидно, вътрешното производство на континента продължи спада си от предходните години.
Нарастващото търсене на природен газ в Европа през миналата година беше задоволено преди всичко с внос. Нещо повече, противно на определени прогнози, втечненият природен газ по никакъв начин не е единственият източник на тези доставени обеми.
Газовият внос от „Газпром" през 2015 г. нарасна с повече от 8%, значително изпреварвайки пазарните тенденции, докато регазифициращите терминали останаха в значителна степен с неизползван капацитет.
Общият обем, доставен от „Газпром Експорт" в Европа през 2015 г., е 159 млрд. куб. м - близко до рекордните нива от 2013 г. и значително по-голям от средните обеми през последните пет години.
И ние, и мнозинството от експертите, сме доста уверени, че потребностите на Европа от внос на газ ще продължат да растат сравнително бързо в дългосрочен план.
Газът вече направи своето завръщане в производството на електроенергия, успявайки да обърне тенденцията на „въглищен ренесанс".
В бъдеще значителни обеми газ ще бъдат използвани в транспорта, включително в корабоплаването, където плавателните съдове трябва да отговарят на наистина строги изисквания по отношение на емисиите.

Според една общоприета прогноза на водещи световни бизнес агенции, Европа ще има нужда от внос на допълнителни 140 млрд. куб. м газ до 2025 г. и на 165 млрд. куб. м до 2035 година.
Става ясно, че за да бъдат задоволени нарастващите апетити за внос на газ, строителството на преносните системи би трябвало да започне още сега.
Нямаме време за губене. Затова ние и нашите партньори решихме да разширим проекта Северен поток, който надеждно доставя природен газ до Европейския съюз.
Планираното разширение ще увеличи общия транзитен капацитет до 110 млрд. куб. м годишно. Тези числа означават надеждни доставки на ресурси за отопление и производство на електроенергия за десетки милиони европейски домакинства.
Това е особено необходимо не само за посрещане на бъдещото търсене, но и като заместващ капацитет за спадащото вътрешно производство в Европа, наблюдавайки спада в добива в най-голямото газовото поле около Грьонинген, Холандия.
Нещо повече - основни петролни и газови компании, включително тези в Норвегия, съкращават инвестиционните си програми, реагирайки на резкия спад в цените на газа в Европа. По данни на Норвежката петролна дирекция, инвестициите в добива и транспорта на газ в Норвегия ще бъдат намалени с над 20% в сравнение с 2014 година.
В условията на подобни драстични икономии „Газпром" предлага на Европа нови инфраструктурни проекти.
Също така следва да отбележим, че газ от „Северен поток 2" ще достигне не само до потребителите в Северозападна Европа.
Според плановете ни газ ще бъде доставен и до хъба тук, в Баумгартен, Австрия, откъдето може да бъде транспортиран до много други държави в Централна и Южна Европа.
„Северен поток 2" ще бъде изграден по дъното на Балтийско море по изследвано и изпробвано трасе. Общо взето, подводният газопровод ще повтори първия проект, изграден по най-високи стандарти и отговарящ на най-високите изисквания за опазване на околната среда и безопасността.
Вместо да преоткриваме колелото, създавайки изцяло нов маршрут, ние решихме да използваме успешния опит от съществуващия газопровод, който надеждно пренася газ до европейските потребители, елиминирайки транзитните рискове.
Така няма да изгубим месеци, проектирайки от „кота нула" и, разбира се, ще спестим значителни разходи.
„Газпром" не е единствената компания, която планира строителството на „Северен поток 2".
Това намерение е споделено от най-големите европейски енергийни корпорации, с които вече имаме подписано акционерно споразумение. На първо място сред тях е нашият домакин днес - австрийската OMV. Royal Dutch Shell, немските BASF and E.ON и френската ENGIE го допълват.
В списъка с акционери са и компании, които участваха в първия проект „Северен поток" - те отлично и от собствен опит познават предимствата на газопровода през Балтийско море.
Демонстрираният интерес от тези основни енергийни компании потвърждава, че "Северен поток 2" в действителност е необходим и че е много привлекателен от търговска гледна точка.
Увеличените доставки на „Газпром" към западноевропейските пазари доказват потенциала на разширението на „Северен поток".
През миналата година над 65% от износа на „Газпром" за континента беше предназначен за Западна Европа в сравнение с 58% през 2010 година.
Европа ще има нужда от значителни количества природен газ през идните десетилетия и за всички доставчици ще има достатъчно място на пазара.
Сега обаче трябва да бъдат гарантирани разнопоставени условия за всички участници - с други думи, трябва да има условия за честна игра. Не на последно място, нека не забравяме цената за новата инфраструктура, която трябва да платят европейските данъкоплатци.
„Северен поток" няма да им струва и цент, защото проектът няма да търси европейско финансиране и защото ние и партньорите ни сме готови да го финансираме със собствени средства.
„Газпром" е модерна корпорация, която следи внимателно тенденциите на развитие на Европейския газов пазар и адаптира стратегията си спрямо промените.
Едва ли можем да бъдем обвинени в консерватизъм - ние непрекъснато подобряваме търговската си система, въвеждаме нови инструменти, поддържаме всекидневен диалог с нашите клиенти и се съобразяваме с техните желания при подписването на нови споразумения и при работата по съществуващи договори.
Миналия септември „Газпром Експорт" организира първия аукцион за газ, доставян по Северен поток с точка на доставка в Грайфсвалд и Олбернхау.
Търгът завърши с над 40 сделки, сключени с 15 компании от различни европейски държави - както със стари, така и с нови клиенти на „Газпром".
Така изпробвахме нов търговски механизъм, който ни позволява да диверсифицираме бизнеса си на наши традиционни пазари. Газовият аукцион доказа, че този търговски подход има своята ниша в Европа, обективно ограничен само от пазара.
В бъдеще „Газпром" планира да продава до 10% от експортните обеми газ на подобни аукциони.
Струва си да се отбележи, че се потвърди тезата ни за търговските резултати за газа, доставян до Грайфсвалд (точката, в която газопроводът „Северен поток" от Русия през Балтийско море влиза в Германия - бел. ред.) за последваща транзитна доставка чрез ограничения капацитет на газопровода OPAL (едно от двете сухоземни разклонения на "Северен поток" на територията на Германия - бел. ред.).
Само една партида беше изтъргувана по време на аукциона там. Бих си позволила едно още по-смело твърдение - това е изключението, което потвърждава правилото.
А правилото е: никой, освен „Газпром", няма интерес да използва капацитета на OPAL.
За съжаление, регулациите, които ограничават капацитета му, остават в сила и така един модерен газопровод, който може да достави топлина до европейските граждани и енергия за европейската икономика, остава с неоползотворени възможности.
Позицията ни е, че концепцията за енергийна сигурност в Европа не е само въпрос на диверсифициране на маршрутите на доставка. Гъвкавостта и сигурността на доставките също са водещи фактори, допринасящи за енергийната сигурност.
Връщайки се към въпроса за политиката ни на гъвкавост, бих искала да подчертая, че „Газпром" използва в дейността си всички налични търговски инструменти, включително индексацията на цените с тези на петролните продукти и индексацията на хъбовете.
Уверявам ви, че хъбовите договори формират висок дял от нашия портфейл. Мога да ви уверя, че договори, базиращи се на пунктовете за разпределение, заемат голям дял в нашето портфолио. Не е ли това най-доброто доказателство за прогресивно ни отношение към пазара?
Откритата ни и гъвкава политика обаче не бива да се тълкува като залитане в крайности.
В сектор, където инвестиционните цикли се измерват в години, а договорите се подписват за десетилетия, промените, отразяващи временни пазарни колебания, са признак за, меко казано, повърхностен икономически подход.
Ние все още вярваме, че хибридният ценови модел на европейския пазар предлага най-доброто възможно отражение на баланса на силите и на интересите на доставчици и потребители.
В сила е и обратното - прилагането на спот цените като универсален индикатор не само нарушава честните пазарни принципи, но и застрашава надеждността на системата за газови доставки.
И докато при традиционните дългосрочни договори потребителите могат да управляват гъвкаво обемите си, получавайки повече газ по време на пикови периоди и по-малко при спад в търсенето, спотовите сделки изобщо не предлагат подобна възможност.
Исторически погледнато, в редица страни от ЕС, за които Русия е единствен или един от малкото доставчици, „Газпром" не е в състояние да диктува цените.
Цената, базираща се на конкретна формула, веднъж установена, се движи автоматично. Нашето ценообразуване винаги е пазарноориентирано и е съобразено със специфичния енергиен баланс във всяка страна. Нашият основен интерес е да поддържаме и увеличаваме ролята на природния газ - най-чистото изкопаемо гориво и най-добрия енергиен източник в прехода към нисковъглеродна икономика.

Тази стратегия може да се реализира само, ако износителите на природен газ, потребителите и институциите пожелаят да изслушат и да се вслушат във всички доводи, да разрушат стените на недоверието и неразбирането, вместо да ги изграждат и да останат отворени за диалог, вместо за монолози, а понякога дори и за ултиматуми.

Елена Бурмистрова - генерален директор на „Газпром Експорт", пред Европейската газова конференция във Виена, 19-21 януари