/КРОСС/ Преди време британски комедиант се пошегува, че условие за това човек да стане генерален-секретар на ООН е да има дълго и труднопроизносимо име. И двамата водещи кандидати за поста са жени от България. И двете имат имена, които са лесни за произнасяне. Въпросът е коя от двете ще бъде подкрепена от правителството на страната и това вече предизвиква политически сътресения в нея, пише The Economist.

Генералният секретар на ООН не може да дава вето, да разполага войски или да дава заповеди. Но може да поставя дневния ред на организацията и да посредничи при международни спорове. За малките държави, които търсят глобално влияние, поставянето на техен гражданин на поста е желана цел. Генералният секретар се избира от Съвета за сигурност на ООН, което означава, че Русия и САЩ имат влияние при избора му. Борещите се за поста държави трябва да играят едновременно две партии политически шах - едната на домашния фронт, а втората международна - да получат одобрението на Вашингтон и Москва.

Българите имат двама силни кандидати. Първият е Ирина Бокова, която в момента води ЮНЕСКО. Нейният претендент Кристалина Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия. В София министър-председателят Бойко Борисов е под натиск да реши коя жена да номинира. Той е близък до г-жа Георгиева, но би предпочел да я пази като съюзник в Брюксел. Бокова междувременно е обвързана с опозицията му, но една от малките партии в управляващата коалиция е на нейна страна. На 14 януари водачът на партия АБВ Георги Първанов заплаши, че ще излезе от правителството, ако тя не бъде номинирана. Бокова някога имаше подкрепата на САЩ, но си създаде врагове, докато лобираше за това Палестинската автономия да стане член на ЮНЕСКО през 2011 г. В момента тя е предпочитания кандидат на Москва.

Всеки обрат в борбата се наблюдава от другите кандидати, които се надяват българките да се елиминират една друга.