Оставка и за следващия просветен министър
Секция: Анализи
31 Януари 2016 11:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Оставка и за следващия просветен министър

/КРОСС/ Поводът за исканата оставка на министър Танев беше най-неубедителният възможен по две причини. Първо, той сочи неверни обстоятелства: че въвел без обществено обсъждане възмутителни формулировки в учебните програми по история. Всъщност критиката беше плод на започналото обсъждане и успя да го заглуши. Второ, защото са нужни много оставки по съвсем други причини.

Най-много шум се вдигна заради едно изречение от един от вариантите на учебници, в което се говори за „съжителство" на битово ниво в османския период между етнорелигиозните групи. Всъщност е вредно учебниците да игнорират съседските отношения в миналото, защото така пораждат митове и удрят по единството на държавата. Младите хора от всички етноси трябва да се интегрират в националната общност на съвременна гражданска, а не средновековно-съсловна основа. Но тук има едно голямо Но. Съжителство се наблюдава и в расисткия американски Юг. А нашенският ретроактивен космополитизъм напоследък прекрачи изцепките за премахването на кирилицата на Петър Стоянов и зейва с цялата „Стратегическа дълбочина" на Ахмет Давутоглу.

От друга страна, отделни нелепи пасажи в учебниците са дребен кахър. Далеч по-фатални последици за нацията има цялостната посока на реформите в образованието в последните години. Какво направи министър Танев? Същото, каквото и предшествениците му. На всеки 10 години се местят класове нагоре-надолу и авторите си вярват, че е станала революция. Само дето не могат да я обяснят. Най-новото постижение е, че гимназиалната част от обучението се разклонява - всички достигат до 10 клас, но някои продължават в 11-ти и 12 клас. И само последните получават диплома за образователна зрялост и имат достъп до университет. Останалите могат да продължат по желание в професионално профилиране.

Очевидно идеята е да бъдат готвени тролове по Оруел, чиито „компетентности" се свеждат до това, да си правят сметките в супермаркета, да работят усърдно и да си „рефрешват" екрана на съзнанието с ритъма на сутрешните блокове по телевизията.

Вярно, на първо време тя едва ли ще се осъществи. При нашата отворена и „свободна пазарна икономика" дори Ванга не би могла да предскаже бъдещите нужди от специалисти-среднисти. Затова броят, учителите и програмите на професионалните заведения ще остане нерешен въпрос. Ще продължи досегашната инфлация на дипломите, която кара всички да завършват даже не 12 клас, а висше и докторантура, без да научават кой знае какво. Все по-нищожен дял ще прилагат специалността, която са завършили в работата. За работодателите в най-честия случай дипломата ще е само документ за статусен произход, а не за квалификация.

Танев отвори и друга Кутия на Пандора: държавното финансиране на частните заведения. Чрез миграция на способни учители и ученици, тя ще предизвика експлозивна приватизация на образователното дело и нарастване на разходите - както стана в здравеопазването. Обучителната система неотвратимо се превръща в машина за привилегии и изтриване на постигнатото, започнало още с българското Възраждане. Ето къде е опасността за нацията. Гибелното за образованието е не, че не декламират „Балканджи Йово", а че не владеят смисъла на думите. Затова не могат едно заявление да напишат като хората. При това положение, и да декламират „Балканджи Йово", няма да го разбират.

Далеч преди Темида да хвърли превръзката от очите си, просветата ги върза. За да не види следното: през 1991 г. доклад на Световната банка констатира, че главните сравнителни предимства на страната са в културното ниво на населението: „добре обучена работна ръка", „най-висока грамотност". А през 2013 г. констатацията на Банката за България вече гласи - 41% функционална неграмотност, срив в уменията по четене, математика, природни науки. Сравнителното изследване PIRLS показва само за първото десетилетие на този век сриване от 4-то до 22-ро място по четене и разбиране на текст. В същия период друго изследване - PISA, показва спад в класацията за владеене на математиката и природни науки - от 32 до 46-то място.

Пред лицето на всичко това, какво направиха образователните генерали, капитани и майори? Всички международни сравнителни изследвания през годините повтарят, не, натякват, една и съща основна причина: задълбочаването на неравенството на достъпа до образование. Това неравенство идва от материалното и географско разслоение през този период, но всички реформи са насочени към това, не да го смекчат, а да го задълбочат. В името на собствеността бяха реституирани, приватизирани, отдадени под наем повечето детски градини. С цел „оптимизация" на разходите бяха затворени няколкостотин училища в малките населени места. Веднага последва скок на ранно отпадналите ученици.

Какъв бе отговорът? Наложен бе принципът „парите следват ученика". Така оцелелите малки училища бяха поставени на границата на фалита и учителите понякога не получават заплати, за да има отопление. А в големите градове този принцип превърна учителите в слуги на учениците и срина дисциплината. Да не говорим, че няма отърване от „вариантните учебници", които не стават за самостоятелна подготовка и често са преднамерено неразбираеми, но са златна мина. Това не е ли заговор срещу нацията, „българщината", ако щете?

25 години доказаха, че никой, нито патриоти, нито космополити, няма намерение да смъква превръзката от очите и на следващия министър, който и да е той. Затова още от сега предварително настоявам за неговата оставка.

 

Чавдар Найденов, социолог

„Труд"