/КРОСС/ Джеръми Браун е британски дипломат. Бил е заместник-министър в британското външно министерство, а от няколко месеца е специален представител на Лондонското сити в Европейския съюз. Мисията му е да изгради връзки в държавите членки и заедно да отстояват общите интереси на най-големия финансов център на Европа. При първото му посещение в България Браун е имал срещи с финансовия министър Владислав Горанов и с гуверньора на Българската народна банка Димитър Радев, както и с представители на бизнеса.

- Като защитник на интересите на Лондонското сити в Европейския съюз каква е мисията, с която пристигате в България?

- Ще започна с това, че аз бях в Министерството на външните работи в предишното правителство на Великобритания и имам 10-годишен опит в парламента. Заех се да представлявам Лондонското сити от есента на миналата година, тоест преди по-малко от пет месеца. Ситито не просто обединява финансовия сектор на Лондон, а е най-големият финансов център в Европа, съизмерим с Уолстрийт и Хонконг. В него се намират най-големите банки, международни правни кантори, застрахователни компании, борсата за метали, транспортни компании.

Ситито е космополитно - в него работят хора от цял свят и чрез бизнесите, които се управляват от него, достига до много отдалечени точки по света. Може да се каже, че то надрасна своята държава домакин Великобритания. Всъщност повечето компании не биха могли да съществуват, ако трябва да обслужват само бизнесите в рамките на държавата. Затова за този най-голям финансов център на Европа е важно да изгражда и поддържа връзки с всички страни в Европа. Моята мисия е да посетя всичките останалите 27 страни членки и да проведа разговори с хора от институциите и бизнеса, в които да установим пресечните точки на интерес, за да сме наясно как Ситито може да допринесе за постигане на техните цели.

С кого се срещнахте в България?

- Имах срещи с финансовия министър и с гуверньора на централната банка, а също и с представители на Българско-английската търговска камара. Но това е една съвсем кратка визита. На следващ етап може да направим срещи в Лондон.

И намерихте ли пресечни точки на интерес?

- Като цяло Лондонското сити разполага с огромна експертиза по отношение на инфраструктурните инвестиции, транспорта, енергетиката, пенсионните системи. В същото време България има желание да развива икономика, базирана на високите технологии. Пресечна точка е желанието за развитие на единни капиталови пазари, които да помагат на местния бизнес да се разраства и да покрива европейския пазар. Защото навсякъде в Европа е лесно вземането на заеми от банките, но е трудно набирането на капитал през борсите.

Едва ли за бизнесмените от България и за държавните ръководители е била новина, че Ситито разполага с такава експертиза...

- Ние няма как да направим българския бизнес успешен. Това зависи от самите предприемачи. Но ако те търсят възможности да се разраснат в Европа, ние бихме могли да ги улесним, като потърсим подходящите експерти в Лондон, като организираме срещи и създадем контакти. За нас е важно България да се развива, защото може да сте малка икономика, но общият просперитет не може да се случи, ако някой постоянно изостава. В Европа живеят 7% от световното население, германското производство е глобален лидер, а Великобритания е огромен финансов център. Нашата цел е да организираме тези ресурси по начин, който да носи позитиви, и то за всички в Европа. Не само за хората в Берлин или Лондон.

Смятате ли, че България не използва достатъчно експертизата на Лондонското сити? Ето през тази година ще имаме стрес тестове в банковия сектор, предстои и емитирането на нова облигационна емисия.

- В срещите, които проведох, говорихме какво е развитието на регулациите, особено в банковия сектор, и какви са разликите между страните, които са част от еврозоната от гледна точка на ангажиментите, които имат. На този етап изграждаме по-генерален канал за комуникация и сътрудничество, а когато има конкретни проекти, бихме могли да помогнем с контакти и организирането на срещи между заинтересуваните страни.

Защо пристъпвате към изграждането на такава връзка едва сега?

- През последните години Ситито започна да става все по-космополитно. Не беше така преди 20 - 30 години, когато то бе много силно ориентирано към бизнеса във Великобритания. Сега секторът е надхвърлил държавните граници. След голямата криза от 2008 г. вниманието ни беше изцяло погълнато от новите регулации, чрез които Европа искаше да се застрахова от повторение на ситуацията. След това Ситито трябваше да поработи върху възстановяването си от пораженията. Сега вече на дневен ред са новите теми като растежа, създаването на повече работни места, постигане на по-висока конкурентоспособност на европейската икономика, а това няма как да се постигне, без да работим заедно. Целите са съвсем различни отпреди 5 години, така че сега дойде времето и за това.

Не е ли вярно, че Лондонското сити е в риск да изгуби позициите си заради опасността Великобритания да напусне Европейския съюз? И затова са ви нужни поддръжници, дори и в малка България, която има право на глас в европейските институции?

- Ако някое предложение за нови регулации или ограничения, налагани от Брюксел, застрашат Ситито, това би имало лош ефект не само върху него, но и върху икономиката на Европа като цяло. За нас е важно да обясним това на страните, които не си дават сметка, че те също биха били засегнати.

Ситито иска да запази всичките привилегии, които ползва от общия европейски пазар, но в същото време Великобритания иска да предоговори членството си в ЕС, да наложи ограничения на работния пазар и дори да спре достъпа до социални фондове на чужденците, които работят и живеят там.

- Великобритания е свободна страна, в която всеки може да гласува както смята за правилно. Но трябва да знаете, че в Ситито има голямо мнозинство от хора, които са убедени, че Великобритания трябва да остане в Европейския съюз, че не трябва да се ограничава свободното движение на хора, че трябва да се постигне по-тясна хармонизация с европейските закони. Дори Великобритания да гласува за излизане от съюза, Ситито ще си остане голям финансов център, защото, както ви казах, той не е свързан само с държавата и бизнесът му се простира отвъд границите й.

Аз знам, че дневният ред в различните страни е различен. Че докато ние говорим за свързване на капиталовите пазари, другаде приоритет са пенсионните реформи или как да се повиши благосъстоянието на хората. Но е важно да има комуникация и диалог, за да може хората в България да знаят защо таксата върху финансовите транзакции например е допълнително бреме, което ще се отрази негативно не само на Ситито, но и на Европа. А не може ей така да поставяме такива тежки теми на масата пред страните без подготовка. Затова е нужно установяването на някакви отношения преди това.

Гергана Михайлова

„Капитал"