/КРОСС/Проф. д-р Асен Златаров (1885 - 1936) -
- български учен и общественик, основоположник на биохимията в България; белетрист

Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване... За радост и празници е смешно дори да се мисли. И всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено - мракобесническото и хулиганското.
Народът е зле, страшно зле е - и там е причината на това мъртвило. Кметът на едно балканско село ми казваше това лято: "Толкова сме зле, господине, че нищо повече не е в състояние да ни съживи. Ако и останалата България е като нас - нищо не ще може вече да я оправи..." Като чувах тия думи, тръпки на хлад ме побиваха. Но ми стана ясно това безнадеждие на моя събеседник, когато ме разведе по селските дворове и къщи и можах да надникна в хамбарите и оборите им: мизерия, мизерия, мизерия...
Цинизъм е да се говори, че сме си добре, че народът се разболява от преяждане! На големците тоя народ не си казва болките, защото нито им вярва, нито ги обича, а тия, които са му приятели, или платонически го съзерцават, или пък не биват допускани до него.
А в това време се разиграва оргията на мръсно партизанство. Вижте какво става в Държавната печатница, в мина Перник, в Дирекцията на статистиката, в Дирекцията на железниците, в съдебното ведомство, в разните седмо, пето и тричленки: идва ви да заридаете от срам и болка.
И, разбира се, че мракът се надига, че добрите сили са парализирани, че безнадеждието става господар в сърцата на добрите и честните. Колко е мъчно да бъдеш честен в едно общество, където мизерията потиска народа, а злите, алчните, жестоките и тъпите почват да стават властелини на живота! Идва се до покруса, идва се до бягство от служба и дълг и се търси спасение в самотата. А по-слабите или ще се впиянчат, или ще се пречупят и продали се, ще тръгнат по пътя на безчестието.
Тогава защо се чудим, че духовният ни живот замира; няма силни творби, няма изблици на бодра сила, няма духовна жажда. Ставаме плячка на злото: или хищници, или стадо. Добрите воли са омаломощени, защото няма обществено мнение, което да сочи и съди, което да дели добро от зло, което да служи за опора и защита на глас, който би дръзнал да изкрещи истината. Затова истините почнаха да се мрънкат, затова съвестта ни почна да заспива, затова почнахме да свикваме с гледката на беззаконието и престъплението.
На мъртва точка е спрял животът ни и страшното е да не стане смъртна тая точка!
Нали знаете: при спорта и при свръхмускулна работа настъпва миг на смъртна опасност: въздух като че ли не достига и напастта е готова да ни връхлети. Това е смъртната точка на свръхсилите. И тогава се спира за миг работата и идва живителният вздъх: нахлуват резервите на спастрените червени кръвни телца и донасят укрепа на силите, възврат към живот и възможност да се свърши подетата работа...
Ние в нашия обществен и духовен живот сме близо до тая смъртна точка. Не я виждат само мародерите, вампирите, тъпите бюрократи и лекомислените управници. Затова трябва да се бие тревога, за да не пропуснем мига на живителния вздъх. А тоя вздъх е: дайте повече грижи за народа, за да усети и той малко радост; пресечете користните ръце на партизанщината, която гледа на обществените блага като на плячка; извикайте на работа чисти ръце и добри воли, които ще съумеят да намерят пътя към благополучие на държавата ни; погледнете на духовните ценности с влюбени очи, защото без култа на душата, т.е. без скъпене духовната работа на учения, на писателя, на артиста и художника, изтрива се човешкият образ и човек се приравнява на звяра; да престанат преследвания за убеждения на хората, защото вековни борби се изживяха за правото на свободна мисъл и съвест и ново средновековие е да искаме поврат към мрака на миналото; да се постави бент на черносотничеството и хулиганщината, които почват да стават фактор на обществените ни борби и да позорят доброто име на нацията ни; да се постави като табела на всички държавни учреждения - от Министерския съвет до будката на стражаря - "Слуга на народа", защото само с това съзнание се стига до величие, което никакви пръски не могат да окалят; най-после с тоя живителен вздъх трябва да нахлуе за работа, за дело, за творчество всичко, което не прави от касата и търбуха си култ на живота, а знае, че освен вълчата максима има и прометеевска: мисъл, дълг, чест, обич за живота и в служба на живота.
Не стане ли това, ние ще пропуснем мига на смъртната точка, а втора няма. И тогава хиените ще бъдат наши господари.

Есето на проф. Асен Златаров с оригинално заглавие "Смъртна точка" е поместено във в. "Литературен глас", 1932 г. - Р. С.