/КРОСС/ „Инвестиционният план „Юнкер" не показва никакви резултати. Очертава се ясна тенденция, поради общия недостиг на пари в Европа, да се посегне на парите за сближаване, т. нар. кохезионни проекти, т.е. след като големите частни инвестиции, които планът „Юнкер" презюмираше, не дойдоха, пари да бъдат взети от кохезионните фондове. За разлика от плана „Юнкер", политиката на сближаване е донорска политика за изравняване на стандартите на живот в европейските региони. Позицията на социалистите е категорично против това, защото това означава задълбочаване на разликите между европейските държави, отваряне на ножицата между стандарта на живот в различните държави в ЕС - нещо, което противоречи на философията на ЕС", заяви евродепутатът Илияна Йотова (БСП/S&D) по време на конференция под надслов „Планините - неоцененото богатство на Европа: Европейски политики за развитие на планинските региони", организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и информационното бюро на ЕП в България.
Освен регионален, към политиката на сближаване трябва да бъде приложен тематичен подход, категорична е Йотова.

Пари, инвестиции, околна среда и заетост са акцентите в проектодоклада относно политиката на сближаване в планинските райони на ЕС, представен от Илияна Йотова в Комисията по регионално развитие в Европейския парламент.

„Една от най-непосредствените задачи във връзка с това е изработването на дефиниция за планински район, без каквато нито един европейски планински регион не може да кандидатства за целеви средства", заяви Йотова.

На събитието присъстваха народни представители от Комисията по регионално развитие, заместник-министърът на регионалното развитие Иван Аспарухов, кметове и хора от местната власт на планински общини.

Подходът на Йотова включва обобщение на възможностите за европейско финансиране, които дават съществуващото европейско законодателство и различни други фондове и програми. Най-амбициозната цел на инициативата е целево финансиране за планинските региони в следващата многогодишна финансова рамка, т.е. средствата по одобрените оперативни програми да не подлежат на употреба за други цели.

Първата задача на проектодоклада е наложителният преглед и обобщение на досегашните инструменти, заяви Йотова. Дори отделянето на неособен внушителните на пръв поглед 5% от средствата на политиката на сближаване би означавало целево финансиране на европейските планински региони с повече от 17 млрд. евро, отбеляза тя.

Според доклада на Йотова инвестициите на ЕС трябва да се насочат към създаването на заетост чрез подкрепа на малките и средни предприятия, въвеждане и развитие на дуалното обучение, „зад което стои българската традиция на техникумите".

Докладът е по инициатива на българския евродепутат получи подкрепата на всички парламентарни групи при първото четене на предложения проект. Докладът ще бъде гласуван в комисията по регионално развитие през март и се очаква да влезе в пленарната зала на ЕП през май или юни.

В аргументите за своя доклад Илияна Йотова подчерта демографския срив, който засяга цяла Европа, особено в слаборазвитите планински региони. „Няма как да задържим активните и младите хора, ако не бъдат изградени добри комуникации и не бъде финансиран допълнително широколентов Интернет" - допълни тя.
Най-голямото бедствие, пред което се изправят планинските населени места, е обезлюдяването. В 12 на сто от селищата няма млади хора под 40 години. В 25 на сто от няма деца на възраст под 14 години. В 7 на сто всички жители са на повече от 60 години, а 42% от планинските селищата имат под 100 жители, показва проучването на агенция „Медиана" „Социалните и икономически аспекти на развитието на планинските региони в България и ЕС", поръчано от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

За живота в планинските села и градове говорят и данните за социалната им структура. В 35% от тези места у нас вече няма постоянно присъствие на лекар. Преди в 18% от тях е имало поликлиника, но вече няма. В 20 на сто от тях няма аптека, в 23 на сто хората няма къде да отидат на зъболекар. Не по-добра е картината и по отношение на образованието. В 22 на сто от планинските ни села и градове преди е имало детска градина, а сега няма. В 33% от тези места вече няма училище до VIII клас, а в 10% вече няма средно училище. Тежки е ситуацията и по отношение на комуникациите и на инфраструктурата в и до тези планински райони у нас. През зимата до 19 населени места не може да се стигне с кола.

Допълването на регионалния подход на Европейския съюз към проблемите на планинските региони с териториален подход дава нови възможности за развитието на тези региони, в които социално-икономическата обстановка е много ясна - и по отношение на безработицата, и по отношение на инвестициите, заяви председателят на БСП Михаил Миков и допълни, че чрез готвеното ново европейско законодателство се създава нова възможност за развитие и на сътрудничество със съседни на България страни - Сърбия и Гърция. Надявам се дискусията да адресира към този допълнителен териториален подход и други, свързани с планинските региони въпроси, отбеляза Михаил Миков в обръщението си към участниците във форума.

Ще търсим възможности за Родопска конвенция между правителствата на Гърция и България, каза народният представител от „БСП лява България" и зам.-председател на Комисията по регионално развитие на НС Дора Янкова. „Алпийската конвенция е на 24 години - тя има своите резултати. Карпатската конвенция е на 12 години - тя също има своите резултати", заяви народният представител. Според Янкова трябва да се отчетат 25-те години на слединдустриален упадък - да се направи прочит на загубените социални, здравни и образователни услуги.

Министерството на регионалното развитие е разработило целенасочена инвестиционна програма за развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните и планинските райони, припомни заместник-министър Иван Аспарухов. Програмата е на етап съгласувателна процедура, внасянето й в Министерския съвет предстои.

В планинските и полупланинските региони на България има 123 общини, които заемат 42,5% територията на страната. В тях живее 22% от населението или  1,5 милиона души. Населението трайно намалява, а прирастът е драстично по-малък от общия за страната. Делът на висшистите е два пъти по-нисък от този за страната. Безработицата е по-висока с 2% - без работа са 122 хиляди души, посочи Аспарухов.

Изключение са планинските общини близо до развити центрове, до центрове с развита добивна промишленост, като Челопеч, Пирдоп, Лъки, Златица, и тези в близост до туристически центрове. Данъчните приходи на лице от тези региони са 67 лв. – с 30 лв. по-малко от средното за страната.

Основните проблеми, които ограничават развитието, са липса на квалифицирани кадри в трудоспособна възраст, застаряващо население, ниско образователно равнище на хората в трудоспособна възраст, лошо качество на публичните услуги и инфраструктурата, нерационално използване на природните ресурси, затруднен достъп до населените места, ограничени възможности на селищата да развиват собствена политика по благоустрояване, липса на целеви финансови инструменти за подкрепа.

Авторите на програмата предлагат да бъде създаден финансов инструмент и проектите на общини да бъдат финансирани на проектен принцип или на принципа на публично-частното партньорство. Цялата програма е разчетена с бюджет 565 млн. лв., който ще бъде разпределен до 2020 година. Бюджетът за тази година не предвижда средства за програмата, тепърва финансовото министерство трябва да се произнесе по нея, обясни Аспарухов.