40% от започналите работа българи остават бедни
Секция: ИКОНОМИКА
06 Февруари 2016 09:55
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
40% от започналите работа българи остават бедни

/КРОСС/Около 40% от безработните българи, които започват работа, остават бедни. Това сочат данните на Европейската комисия, цитирани от социалното министерство. В ЕС единствено в Румъния ситуацията е по-тревожна - там само един от всеки петима успява да се измъкне от бедността след започване на работа, пише "Сега".

"Намаляването на безработицата е свързано със спада в бедността, но едва половината бедни, които намират работа, успяват да се измъкнат. Решаващият фактор тук е размерът на възнагражденията, както номинално, така и почасово. У нас под 40% от безработните, намерили работа, остават бедни", съобщават от социалното министерство.

Минималната заплата вече е 420 лв.

Според изследване на Института за пазарна икономика заетият би получавал допълнителен доход, който е едва 18% по-висок в сравнение с парите от помощи и обезщетения, които е вземал като безработен.

Добрата новина е, че броят на бедните хора в ЕС намалява като цяло и това се дължи до голяма степен на намалението им в България, Румъния и Унгария. През 2012 г. броят на бедните е стигнал своя пик, след което е започнало намаление, но последните данни от 2014 г. сочат, че все още 122 млн. души (или всеки четвърти) в ЕС са заплашени от изпадане в бедност. Техният брой е най-висок у нас - 40.1% от хората в страната са заплашени от бедност, но от 2008 г. има известно намаление с около 5%. В Румъния този процент е почти същият - 40.2% от хората са застрашени от бедност. На дъното е и Гърция с 36%.

Въпреки това обаче всеки трети у нас продължава да живее в тежки материални лишения, според данните на европейската статистическа служба за 2014 г. Това означава, че тези хора не могат да покрият основните си разходи като сметки и наем на жилището си например. Страната ни изостава и по друг показател - броят на сключените договори на непълен работен ден. У нас 4-часовите договори са рядкост - едва под 5%. В същото време обаче над 60% от българите, работещи на непълен ден, биха предпочели пълна заетост.