/КРОСС/ - Г-н Манолов, в последните години все повече се разпростира практиката за стажуване на младите хора. Възможно ли е да бъде създадена социална защита на стажантите? Повечето стажове сега са неплатени.

- В КТ „Подкрепа" работим специално по темата за стажантите и тяхната социална защита, защото в тази част от пазара на труда има прекалено много неща, които не са наред. Първо, на стажантите или въобще не се плаща, или се плащат символични суми. Това на практика е полагане на безплатен труд. Второ, голяма част от тези млади хора вместо да стажуват по специалността си, се занимават с неквалифициран труд, дори само носят кафета на останалите работещи в офиса или предприятието.

Стажуването като материя се нуждае от специална регулация. Още повече че има студенти, които задължително трябва да стажуват, за да се дипломират. А когато правиш нещо задължително и за сметка на това при неизпълнението му губиш права, не е добре, това е дискриминация. Нашите специални предложения са например стажантите да не могат да получават заплата под минималната, или при сегашните нива на един стажант задълително да се плащат поне 420 лв. заплата. Как ще направим така, че те наистина да стажуват, а не да носят кафета, все още нямам отговор, но се надявам моите експерти да ми го дадат, за да можем да го оформим като законови текстове, за които да търсим подкрепата на политиците.

- Правителството обяви, че практиката с еднодневните трудови договори остава. Възможно ли е тези работници да ползват синдикална защита?

- Това е много голям проблем не само за хората, които работят на еднодневни договори, а въобще за т. нар. уязвима заетост. Истината е, че нито ние и колегите от КНСБ, нито работодателските организации сме подготвени за това предизвикателство. Имаме съвсем друг тип структури, по друг начин работим и аз съм си наумил да опитам да намеря структурно решение, така че тези хора да знаят към кого да се обърнат и кой може да им окаже помощ. Още повече че не липсват мераци тази порочна система на еднодневните договори да бъде разпространена и там, където не ѝ е мястото, и да не е само за земеделски работници.

- Има проблем с представянето на тези работници, а в същото време се занижават условията за представителност на синдикати и работодатели в започващото преброяване. Как при занижените критерии въобще ще бъде постигната реална представителност?

- След преброяването организациите ще бъдат достатъчно представителни, още повече че най-вероятно ще бъдат същите синдикални и работодателски организации, които и в момента са национално представителни.

- А при тези занижени условия как ще се постигне по-широко покритие по браншове на синдикати и работодателски организации? Вицепремиерът Калфин настояваше да има такова, за да може да се договарят минималните заплати по браншове, а не да се определят административно.

- Това е големият проблем, но той не е на синдикатите. И ние, и КНСБ имаме достатъчно на брой отраслови и браншови структури. Проблемът е с работодателските организации. В някои от тях има подценяване и браншовите структури съществуват проформа. Те не се занимават с конкретни проблеми на съответната икономическа дейност и там наистина трябва да бъде постигнато развитие.

- Как?

- Едва ли може да стане по административен ред. Но тези структури, които сега ще бъдат показани в рамките на преброяването, трябва да заживеят. Имаше поредица неуспешни опити за търсене на браншова и отраслова представителност. Няма как тази материя да я регулираме административно. Трябва самите организации да си изградят капацитет.

- От началото на годината влязоха в сила новите правила за пенсиониране, включително и принудително. Има ли случаи, когато хора са изпращани в пенсия въпреки волята им?

- В момента наблюдаваме две основни практики. Първата е при хора, които са придобили право на ранно пенсиониране, защото са полагали труд от първа или втора категория. Твърде често тези хора отлагат това си право. Но миналата година при промените в Кодекса на труда работодателят получи право да ги пенсионира принудително при навършване на пенсионните условия и правото беше обърнато в задължение. Това, което се случи напоследък, е, че в АЕЦ „Козлодуй" вече близо 200 човека са пенсионирани насила. И това е сериозна глупост. Същата практика съществува и в предприятието за радиоактивни отпадъци. Нас ни притеснява това, че се пенсионират висококвалифицирани специалисти, които няма как да бъдат заменени. И утре заради нечия глупост можем да си докараме много голяма беля.

Другият голям проблем е с Учителския пенсионен фонд. Той бе създаден преди години, когато започна закриването на училища, и с него се даде възможността на учители да се пенсионират по свое желание до три одини преди навършване на универсалните условия за пенсия с намалена пенсия. Само че сегашният двусмислен запис в Кодекса за социално осигуряване - че работниците може да се пенсионират до три години по-рано, директорите го разбират, че те могат да изпратят хората в пенсия. И резултатът е масово пенсиониране на учители. В момента има открита процедура по промени в КСО и ние настояваме пред Ивайло Калфин да се използват внесените законопроекти, за да бъде поправен този текст.

- Колко учители са били пенсионирани принудително?

- Нямаме точна статистика, но в никакъв случай не са малък брой.

- Вашето предложение какво гласи?

- Ние настояваме възможността за насилствено пенсиониране по желание на работодателя да важи само за универсалната трета категория труд.

- Каква е позицията на КТ „Подкрепа" за предложенията на Ивайло Калфин за промени в системата за отпускане на инвалидните пенсии?

- Признавам, че в тази материя призавам не сме кой знае колко силни. Организации на и за хора с увреждания трябва да ни помогнат. А що се отнася до експертизата на работоспособността, там има някои разумни предложения. АИКБ също работи много сериозно и предлагат много разумни неща. Но в никакъв случай не трябва да се прави такава реформа, че хората, които сега имат някакви права, да ги загубят. Трябва да се направи преход, така че правилата да важат в бъдеще. Иначе те наистина трябва да станат по-строги.

Виктор Иванов

„24 часа"

Димитър Манолов е президент на КТ „Подкрепа" от 2015 г., когато замени на поста основателя на синдиката Константин Тренчев. Роден е на 23 август 1958 г. в София, строителен инженер по образование. Член е на КТ „Подкрепа" от ноември 1989 г. Вицепрезидент на синдиката до 2015 г. Манолов е председател на делегацията на „Подкрепа" в тристранния съвет и член на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.