/КРОСС/ На фона на сътресенията в родното образование заради новите учебни програми и смяната на просветния министър бизнесът представи стряскащи данни за сектора. Въпреки че разходите за образование са се увеличили двойно през последните 10 години, качеството на обучението не е мръднало. Все още процентът на рано отпадащите от училище деца е висок, делът на обхванатите в началната и гимназиалната степен намалява, също както и броят на студентите и на завършилите средно или висше училище. Не се подобрява квалификационната структура на населението, а всеки четвърти млад човек у нас нито учи, нито работи, което ни поставя на опашката в ЕС.

Това са част от констатациите в доклада на Българската стопанска камара, който е част от поредицата "Стига вече". Въпреки че някои от данните не са нови, те обобщават цялостната картина на българското средно и висше образование.

От 2002 до 2012 г. например разходите за образование са скочили с 98%, като публичните разходи са се увеличили с 92%, а частните - със 137%. "Разходите за обучение на един завършил нарастват 1.5 пъти, а за един учащ - 1.74 пъти", изчисляват от БСК. Въпреки това положението се влошава по редица показатели.

Делът на напусналите преждевременно училище деца и младежи намалява от 3.1% през 2003/04 г. на 2.4% през 2013/14 г. Въпреки това обаче през последните години този показател остава почти без промяна, като от 2012/13 г. до 2013/14 г. дори е налице увеличение от 2.3 на 2.4%. Налице е и сериозен ръст на напускащите поради заминаване в чужбина - от 11% през 2003 г. на 34% през 2013 г., което е косвен индикатор за нивото на емиграция, коментират от БСК. Оттам припомнят и изследването PISA, според което България води негативната класация в Европа по дял на 15-годишните ученици, които имат сериозни затруднения по критерия "способност за четене" - дял 39.4% при средно за ЕС 19%. Всеки български ученик научава по 1.2 чужд език по време на престоя си в образователната система при средно за ЕС 1.6. По този показател с по-слаби резултати от българчетата са само учениците в Австрия, Ирландия, Унгария и Великобритания.

За 10 години делът на записаните ученици от всички, подлежащи на задължително обучение, е намалял от 99.7% на 94.8% в началната степен между 1-ви и 4-ти клас и от 84.2% на 78.6% в прогимназията между 5-и и 8-и клас, посочват още работодателите. Коефициентът на записване е нараснал с 5% (до 82%) в средните училища и с 14% (до 39%) във висшите училища.

Като цяло за периода 2004-2014 г. завършилите образование българи у нас са се стопили с 16%. Завършилите 12-и клас са намалели с 29%, а тези с изкаран 8-и клас са се свили с над 1/3. Ръст от 38% има единствено при завършващите висше образование. Въпреки това общият брой на приетите студенти между 2009 и 2014 г. е намалял с около 4%. Освен това противно на световната тенденция за търсене на кадри от т.нар. STEM-специалности (наука, технологии, инженеринг и математика) приемът на младежи в специалността "математика и статистика" намалява с 40%, в "архитектура и строителство" - с 14.5%, в "технически науки" - с 8.6%, а в "химически и физически науки" - с 6.4%. Положителна тенденция е увеличението на приема на студенти в "информатика" (ръст с 20.5%), "подготовка на учители" (27.2%) и "здравеопазване" (44%).

В сферата на висшето образование е описана друга негативна тенденция - заминаващите зад граница. От БСК представят данни, че над 23 000 български студенти учат в чужбина, като най-предпочитаните дестинации са Германия и Великобритания, следвани от Австрия, Холандия и Франция. Най-много студенти в чужбина са тези в степен "бакалавър" (14 675 души), следвани от степените "магистър" (6776 души) и "доктор" (590 души).