/КРОСС/ Европейската комисия ще разкрие утре плановете си за въвеждане на нови мерки, които да позволят разследването на споразумения в енергетиката на страни от съюза с държави извън него. Действията са свързани с притесненията за зависимостта на Европа от руския газ, съобщи АFP, цитирана от БГНЕС.

Мерките може да доведат до преразглеждане и анулиране на договорите на страни като България с руския доставчик „Газпром", пише още френската агенция, като се позовава на свой източник в ЕК.

Hодина след въвеждането на т. нар. „енергиен съюз", Брюксел цели увеличаване на законовия си арсенал. Стратегията има за цел да подсигури енергийните доставки в ЕС, предвид влошените отношения с Русия заради кризата в Украйна.

Еврокомисарят по енергетиката Мигел Канете заяви в своя реч късно в понеделник, че целта на предложенията „е проста - да предотврати и смекчи евентуална криза с газовите доставки".

Европейският съюз вече разследва дали руската държавна компания „Газпром" налага несправедливи цени, които нарушават търговските правила на блока.

Страните в съюза внасяха 53% от енергията си през 2014 година. Една трета от природния газ идва от Русия, а някои от новите членове в Източна Европа са изцяло енергийно зависими от Москва.

С плановете, които ще бъдат представени в сряда, целят ЕК да може да разглежда енергийните договори между страните членки и държави извън съюза преди те да бъдат сключвани. Идеята е да се установява предварително дали сделките отговарят на правилата на съюза, заяви Канете.

В момента Еврокомисията може да преглежда договорите, само след като са подписани.

Брюксел също така иска достъп до информация от търговски спогодби между държави членки и компании в случай, че фирмите вече заемат 40% или по-голям дял в пазара на съответната страна, твърди вътрешен източник на АFP.

Според Канете плановете ще „подобрят прозрачността" и ще позволят на ЕС да „преценява сигурността на доставките" на енергия.

На мерките се гледа като начин пазарният дял на „Газпром" да бъде ограничен, но ще бъдат засегнати и други големи производители като Норвегия и Алжир. Не става въпрос за промяна на договорите, а за получаване на информация - не за ценови параметри, а за факторите, които определят сигурността на доставките, допълва източникът на АFP.

Комисията не може да анулира търговски договори, но търси начин Европейският съд да ги обявява за невалидни, в случай че нарушават европейското законодателство.

„Газпром" без съмнение ще бъде засегната, като компанията вече е била критикувана от ЕК, че възпрепятства конкуренцията в Централна и Източна Европа.

Притесненията на ЕС се отнасят до бившите социалистически страни Литва, Естония, България, Чехия, Унгария, Латвия, Словакия и Полша.

„Газпром" отрича обвиненията.

Брюксел също така иска да създаде нови „енергийни региони" вътре в ЕС, в рамките на които държавите членки да си оказват помощ в случай на енергийна криза, каза още Канете в понеделник.

Това предполага мерки, които засягат топлофикационния сектор и пазара на климатични инсталации като най-големи енергийни консуматори. Те стоят зад половината използвана енергия в ЕС и малко под 50% от използвания газ.

Миналогодишните планове за „енергиен съюз" включват създаване на единен енергиен пазар, повишаване на сигурността и ефективността, намаляване на употребата на твърди горива и увеличаване на тази на възобновяеми източници.

Опитите за централизиране на енергийната политика могат да доведат до разделения, тъй като някои страни отбраняват правото си да решават сами какъв да е енергийния им микс, коментира АFP.

Миналата година имаше голям разрив между Берлин и Рим относно разширяването на газопровода „Северен поток", който пренася руски газ през Балтийско море.

Виждането на Италия и други държави е, че е лицемерно от страна на Германия да сключва големи енергийни сделки с Русия, докато други в Съюза биват принуждавани да жертват интересите си, в името на общи санкции срещу Москва.

Договорите на българските държавни компании „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз" с „Газпром Експорт" са предадени на експертите от ЕК още през миналата година във връзка с проверката на антимонополните органи на Съюза срещу „Газпром", уточниха български експерти.