/КРОСС/Директорът на Националния исторически музей заяви пред OFFNews, че няма да се бутат ж.п. гари, за да може камъните им да се използват в реставрацията на Голямата базилика в Плиска.

Миналият месец от НИМ бе изпратено съобщение, че министърът на транспорта Ивайло Московски ще дари на музея няколко гари, водонапорни кули и складове, използвани по трасето на първата ж.п. линия в България. Причината е, че те са били изградени през 1866-1870 г. с оригиналните камъни от дворците, стените и храмовете на Плиска по заповед на Мидхат паша.

Това даде идеята на Димитров да вземе обратно материала, за да изгради наново храма в старата ни столица. Новината обаче предизвика негативна реакция в обществото, тъй като гарите по пътя на известния "Ориент експрес" биха могли да се използват като туристическа атракция в бъдеще, или като обикновени гари за живеещите в околността.

Историкът заяви, че постройките не са обявени за паметник на културата и не представляват ценност.

"Моето лично мнение е, че не са паметници на културата, не може всяка стара сграда да бъде паметник на културата. Паметник на културата трябва да е хубава сграда с архитектура, а това тук е фабрична архитектура, може ли водонапорна кула или ж.п. гара да е паметник на културата", коментира той.Тогава директорът на НИМ обеща да се свърже с нас, след като разбере колко точно на брой ще бъдат съоръженията, които Московски ще дари за каузата. При проведения разговор днес, 9 февруари, Димитров заяви, че няма да разруши нито една гара, за да вземе камъните ѝ, тъй като сградите още се ползват.

"Да, ще ги запазят (бел.ред. - гарите), по мое настояване. За какво да се разрушават, те са тарикати (бел.ред. - Министерството на транспорта), ще искат пари за нови гари, комисионни и тъй нататък, нали знаете какво става при ново строителство. А старите си работят с пълна пара, гледам в Каспичан, при с. Цар Самуил също, и на други места", заяви Димитров.

В крайна сметка дарените постройки, които се неизползваеми и ще се бутнат, за да се използва материалът им, са 5: две водонапорни кули, склад с №73 и един полуразрушен мост. Петата сграда всъщност е срината още през 80-те години на миналия век и в момента камъните ѝ се съхраняват в склад в Русе.