/КРОСС/ Имах възможност да участвам в процесите на съхранение и развитие на българската духовност. Съдбата беше благосклонна към мен да поема отговорности и позиции, които бяха лични, но и обществени, винаги в името на съхранението на българската духовност. Това заяви акад. Светлин Русев на Десетата научна сесия по проблеми на лидерството на тема: „Качества на личността и лидерски практики". Доайенът на българските художници и колекционери бе удостоен за личен лидерски принос в духовността с почетния знак за лидерство „Стефан Стамболов".

Преживях много разрушителни илюзии, нещастия, но въпреки всичко с надеждата, ме всичко има смисъл. Достатъчно е да имаш кауза, но да можеш професионално да я следваш и доказваш.

Битките и противоречията бяха част от ежедневието ми. Претендирам, че познавам духовните строители на България и като българин и художник преживях срив на духовността във всичките измерения.

Къде сме ние днес и сега и защо сме тук? Ако не осъзнаем какво е националното образование, никога няма да бъдем важна част от духовната европейска територия. Каквито и модерни технологии да овладеем, колкото и услужливо да пренаписваме историческата истина.

Българската духовност няма нужда от служебни лидери, а от учители с главна буква. Това, че лидерската световна криза е преди всичко на духа не успокоява, напротив. Не само като памет за историята, но и като тревога за днешния ден, по-често трябва да минаваме през градинката с паметника на Стамболов в столицата и да не забравяме каква е съдбата на националните ни лидери, колко убити поети, интелектуалци, художници, държавници, са платили лидерския национален данък. Въпреки разрухата, насилието, хаоса, грубото политизиране и забравяне на историята, въпреки това ние трябва да повдигнем духа, за да направим място на истината!