Сирни заговезни в Турия
Секция: Туризъм
15 Февруари 2016 15:13
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сирни заговезни в Турия

/КРОСС/ И тази година село Турия очаква гости от страната и чужбина за традиционните кукерски игри на Сирни заговезни. 

Сирни заговезни е последният зимен празник. На този ден, известен още като Прошки, по-младите искат прошка от по-възрастните, за да влязат с чисти души във Великденския пост. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя). Тази година е на 13 март.  Седмица е изпълнена с различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите.

Според етнолозите и етнографите кукерските игри са дошли до нас от далечните тракийски времена, от празниците, посветени на бог Дионисий, когото траките почитали. Християнството се е примирило с тяхното съществуване, подчинявайки ги на свой християнски празник. Днес древните ритуали съществуват в един по-осъвременен карнавален вариант.

Празникът в село Турия, община Павел баня, родното място на писателя Димитър Чорбаджийски - Чудомир, събира хора от цялата страна от години. 

Сирната неделя започва рано сутринта. Кукерите обикалят къщите в селото, за да изгонят злите духове и да "донесат" в тях пролетта, здравето и разбирателството. 

Докато те извършват ритуалите, „нашенците", очакващи същинската част на празника, могат да хапнат и пийнат на раздумка на мегдана или край реката. Ако все още снегът не се е стопил, хората от селото разчистват дебелите ледове от реката, в която ще влязат за традиционното хоро мъжете. 

В маскирането участват млади мъже, юноши и деца. Понякога се включват и момичета. Има традиционните "булка", камила, начернени с въглен "лоши", които "добрите" гонят. Въздухът се изпълва с дим от запаления огън и със звука от чановете, около кръста на всеки кукер, които дрънчат в ритъма на стъпките му. Кукерите носят и саби, украсени са с типичните за региона маски и разноцветни панделки, облечени с потури и обикновето голи от кръста нагоре. Маската обикновено се е изработвала от местни майстори - от черен шаяк, в който се правят отвори за очите, нашивала се с ширити, гайтани, мъниста, пайети, стъкла, огледалца и какво ли не. Целта е „суратът" да има зловещо изражение. „Суратът" е зашит за триъгълна част, която стои зад врата на мъжа, изработена от кожа на коза. На върха на триъгълната част на маска се слагала парцалена кукла - булка, днес заменена от съвременен първообраз. Тази кукла булка доста разваля автентичността на костюма и съм сигурна, че всеки етнограф ще подскочи до небето от несъгласие с нея, но кукерите са я наложили.

В края на март в селото се провежда и фестивал на маскарадните игри „Старци в Турия", който е част от Чудомировите празници и е своеобразен завършек на сезона на маскарадните игри в страната. 

Преди години в Турия се събираха кукуерите от околните села. Днес всяко село има свой празник. 

Кукерите от Павел баня и Дунавци, села от региона, се завърнаха със златни и сребърни медали от Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва' 2016", който се проведе в Перник. Обичаят "Сурова" е вече в световната съкровищница на ЮНЕСКО
Журито на юбилейното 25-ото издание на фестивала присъди златен медал за най-атрактивна игра на групата "Старческа булка" от село Тъжа.
Сребърен медал за детски маски бе връчен на кукерската група от Турия.
Сребро взеха и кукерите от Осетеново - за поддържане и предаване на местната традиция.