/КРОСС/"Напълних устата си с каша от страх да не издам яда си. Дърт досадник, изкуфяло пиянде! Тази нощ заспах късно. Макар че ме бе яд на дядо Котър, задето ме бе нарекъл дете, аз си блъсках главата да разбера смисъла на недомлъвките му. Струваше ми се, че в тъмнината на стаята отново виждах подпухналото сиво лице на паралитика. Завих се презглава с одеялото и се опитах да мисля за Коледа. Но сивото лице неотлъчно ме преследваше. Шептеше ми и аз разбрах, че иска да ми изповяда нещо. Чувствах как душата ми потъва в някакъв приятен и порочен мир; но то ме чакаше и там. Започна да ми се изповядва шепнешком и аз се чудех защо непрестанно ми се усмихва и защо устните му са тъй олигавени. Но тогава си спомних, че той се бе поминал от парализа, и почувствах, че и аз на свой ред леко се усмихвам, сякаш опрощавах неговата симония. На другата заран след закуска тръгнах надолу да хвърля поглед върху малката къща на улица „Великобритания". Тя представляваше невзрачно магазинче с мъглявото име „Галантерия". Тия галантерийни стоки се състояха предимно от детски ботинки и чадъри; обикновено на прозореца висеше табелка с надпис: Сменям плат на чадъри. Сега не се виждаше никаква табелка, понеже кепенците бяха спуснати. Фльонга от черен креп бе привързана с ширит към чукчето на вратата. Две бедни жени и раздавачът на телеграми тъкмо четяха картичката, забодена на черния креп. И аз се приближих и зачетох:

1 юли 1895

Преподобният Джеймс Флин,

бивш свещеник в църквата „Св. Катерина",

шейсет и пет годишен.

Мир на праха му."

Това е откъс от „Дъблинчани" на Джеймс Джойс, която излиза на пазара у нас на 22 февруари.

Българските фенове на емблематичния автор ще могат да се насладят на стила му със сбърника с разкази на ирландския писател „Дъблинчани" на издателство Colibri .

Книгата събира 15 „необикновени" разказа на Джеймс Джойс, първоначално издадени през далечната 1914 година - удивително живо и натуралистично пресъздаване на живота на ирландците от средната класа в столицата Дъблин от началото на ХХ век. 

По-любопитното около сборника е, че по времето на своето издаване, той шокира голяма част от тогавашния литературен свят, най-вече заради силно-графичния си и изразителен подход при описването на интимни сцени, както и със съчетанието от безпрецедентен документален реализъм с кинематографичен изказ. Много от героите в „Дъблинчани" се появяват с малки роли и в знаковия роман на Джойс „Одисей".

Джеймс Джойс е ирландски писател и поет, роден в Дъблин през 1882 г. Макар и не особено тачен приживе, особено в родината си, впоследствие става един от най-влиятелните писатели на ХХ век, а творчеството му е емблематично за литературното течение на модернизма, към което принадлежат Вирджиния Улф и Марсел Пруст. Писането на Джойс революционизира употребата на езика - той заменя общоприетите средства на реализма с нови, експериментални похвати, целящи по-адекватен израз на вътрешния живот. Световната си известност Джойс дължи преди всичко на романа „Одисей", като другите му значими творби са сборникът с разкази „Дъблинчани", романите „Портрет на художника като млад" и „Бдение над Финеган".