Сагата на ВВС „Война и мир" накара британците да прочетат Толстой
Секция: КУЛТУРА
18 Февруари 2016 11:08
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сагата на ВВС „Война и мир" накара британците да прочетат Толстой

/КРОСС/ Руската класика „Война и мир" от Лев Толстой се изкачи до върховете на класациите за бестселъри във Великобритания. Причината за огромния интерес към сагата е сериалът, който ВВС пусна по книгата.

Епичното четиво до скоро бе сочено като пример за плашеща заради размера си книга. До пускането на телевизионната поредица в ефир едва 4% от британците бяха прочели книгата. Само няколко дни след излизането на първите серии обаче книгата влезе в Топ 50 на най-продаваните книги за първи път от 1998 г. От както сагата е на екран са продадени над 13 000 копия от изданието на ВВС, като 3581 са купени само през миналата седмица. Още 2438 копия на други издателства са продадени в Англия през изминалите седем дни, пише lira.bg.

„Това не е новост за нас. Видяхме подобно възраждане на интереса към Дикенс след пускането на сериал по него. Същото се случи и с „Любовникът на Лейди Чатърли". Браво на ВВС, които вдъхват нов живот на тези вечни класики и ги изтупват от пепелта на академичността. Тези сериали дават шанс на повече хора да се докоснат до класиката. Това може само да е за добро", коментира Хелън Трейлър, директор в издателство „Wordsworth".

Със своите 1300 страници, „Война и мир" не е най-голямата книга писана някога - това отличие е притежание на малко известната Art amène ou le Grand Cyrus с обем 13 000 страници - но със сигурност е сред най-дългите написани в Европа през XIXв. Първите две издания на романа са разделени на шест тома, вместо стандартните четири по-късно. Толстой сам определя новото разделение, заедно с други промени за третото издание на романа си през 1873г.

Толстой не е планирал книгата като роман за наполеоновите войни; а по скоро, като разказ за стар декабрист - един от офицерите, предводители на проваления бунт срещу император Николай I и крепостничеството в Русия - който се завръща у дома след 30-годишно заточение в Сибир. Но, както Толстой скоро осъзнал, той не би могъл да обясни добре какво е накарало този човек да се включи в бунта, без да опише и живота му по време на наполеоновите войни. Съществувало и съмнението, че цензурата няма да погледне с добро око на книга за революции и така „историята на декабриста" се превърнала в познатия ни епичен роман.
По настояване на жена си, Толстой премахва сцената, описваща първата брачна нощ на Пиер Безухов и Елен. София успява да убеди съпруга си, че тази част никога няма да премине през църковната цензура.
Друг спорен сюжет обаче, отново свързан с Елен Безухова, се промъква в романа. Толстой замисля героинята си като символ на мрачните и развратни аспекти на човешката душа. Елен, млада жена в разцвета си, умира внезапно през 1812 г., оставяйки Пиер свободен да се ожени за Наташа Ростова. Руските ученици, изучаващи творбата на 15 години, обикновено виждат смъртта и като похват на автора да придвижи сюжета в нужната посока. По-зрелите читатели, от своя страна, откриват едва доловими намеци, оставени тук и там, подсказващи, че причината за смъртта на Елен е неуспешен аборт.
Ростови и Болконски са завоалирани версии на членове на собственото семейство на Толстой, произхождащо от стар, руски аристократичен род. Например, като персонаж, Николай Ростов е заимствал много от бащата на автора, Николай Толстой, герой от Отечествената война от 1812 г. и подполковник от Павлоградския полк. Мария Болконска носи голяма прилика с майката на Толстой, Мария Толстая, по баща Волконска. Описанието на тяхната сватбена церемония също е много подобно на сватбата на собствените му родители. Същото се отнася и до имението Лисие Гори, пресъздаващо дома на Толстой, Ясна Поляна. Въпреки това по времето, когато романът е публикуван, само хора, близки на семейството, биха забелязали приликите. Самият Толстой подчертава, че фамилиите на главните персонажи само звучат като тези на реални благороднически семейства, защото това му е помогнало по-лесно да ги вмъкне в историческия контекст на творбата.
Съпругата на Толстой е преписвала романа в процеса на създаването му, създавайки по този начин поне осем пълни ръкописни копия, като някои от епизодите в тях са преработвани повече от 26 пъти. На Толстой са били нужни пет години (1863-1869) да завърши творбата си, като през това време се раждат четири от тринайсетте деца на фамилията. Двамата със София сключват брак година преди той да започне работата си по „Война и мир", когато той е бил на 34, а тя на 18 години.
Както известният френски славист Жорж Нива потвърждава, френският език, който главните герои в романа говорят, е точно използваният през XIXв. от аристокрацията във Франция. Но ако трябва да сме съвсем точни, езикът е по-скоро използваният в средата на века, отколкото този от периода, в който се развива историята в романа.