/КРОСС/ - Г-н Радев, защо ни „развързват" от Румъния, от която Юнкер каза, че имат готовност да свалят наблюдението? Но не и от България.

- Първо, искам да уточня, че официално от Европейската комисия отрекоха да е вземано решение механизмът за сътрудничество и проверка за Румъния да бъде прекратен. Такова предложение не се съдържа и в последния доклад за напредъка на Румъния от януари 2016 г. Още като пое председателството на ЕК, Жан-Клод Юнкер заяви категорично, че до края на неговия мандат през 2019 г. механизмът ще отпадне и за България, и за Румъния. Така че в никакъв случай не може да се говори за развързване на двете страни, а напротив, за еднакво третиране и отношение от страна на ЕК.

- Изненадани ли сте вие, евродепутатите от ГЕРБ, от тази новина и какви точно последствия носи след себе си тя?
- Честно казано, аз съм изненадан от истерията, която предизвика тази реално неправилна новина. Като евродепутат работя в посока премахване на механизма за сътрудничество и проверка за България - в изказвания в комисии и срещи с представители на ЕК обяснявам защо той е дискриминационен за България и какви мерки предприема правителството на ГЕРБ за отпадането му.

- Според външния министър Даниел Митов мониторингът над Румъния няма как да отпадне на този етап, понеже механизмът и целите му за Букурещ са едни, за нас - други. Какво значи това?
- България и Румъния имат различни цели за изпълнение в своите механизми, т.е. не съществува един механизъм, приложим за двете страни, а два отделни с различни цели. Ако внимателно прочетете доклада за Румъния от януари 2016 г., ще видите, че нашата съседка не е изпълнила заложените ѝ цели и не е покрила критериите за отпадане на механизма. Даже напротив, многократно ЕК казва, че Румъния трябва да предприеме критични мерки и реформи.

- За България в крайна сметка добре ли е да бъде отделена от Румъния?
- Аз съм на мнение, че и за България, и за Румъния трябва да отпадне механизмът за сътрудничество и проверка и да бъде въведен общоевропейски механизъм за демокрация и върховенство на закона. Даже тази седмица в Европарламента обсъждахме предложение за създаването на такъв механизъм, базиран на ежегодна независима проверка на състоянието на демокрацията и върховенството на закона във всяка държава членка въз основа на ясни критерии. Винаги съм призовавал и за създаване на европейска стратегия за борба срещу корупцията.

- Защо не свалят механизма и за нас? Кога реално може да се случи това? Ние декларирали ли сме желание в Брюксел?

- За съжаление, отговорът на този въпрос се крие в два неоспорими факта. Първо, България загуби две години по време на правителството на Пламен Орешарски, когато нямаше никакви реформи и дори напротив - страната се тресеше от скандали за корупция на най-високо ниво. Друга причина за продължаващия механизъм е фактът, че ние сами се топим пред Брюксел.
Ако всички румънски политици са обединени зад идеята за отпадане на механизма, то в България виждаме как той служи на някои хора за вътрешно-политически цели. Бившият министър на правосъдието Христо Иванов и неговият екип бяха на позиция, че механизмът трябва да продължи, и го заявиха официално в Брюксел. Няколко месеца преди да излезе поредният доклад, ЕК бе затрупана от доноси, бе въвлечена в скандали от български медии с фалшиви изявления, че се иска свалянето на главния прокурор, и се наложи лично първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс да опровергава тези лъжи. Редица неправителствени организации засипаха с отрицателни сигнали ЕК, водени навярно и от това, че колкото по-негативен е образът на България, толкова повече грантове получават те. Няма как ЕК да препоръча отпадането на механизма, когато не сме обединени с действията си.

- Бившият правосъден министър Христо Иванов, който съветва и настоящия Екатерина Захариева, написа във фейсбук изключително критичен коментар, в който срази и изпълнителната, и съдебната власт у нас. Какво отговаряте на това вие от ГЕРБ? Каква е истината?
- За съжаление, бившият правосъден министър Христо Иванов пропусна шанса за осъществяване на правосъдната реформа. Единственото, върху което се беше фокусирал, бе промяната в Конституцията с цел овладяването на Висшия съдебен съвет. Вместо за тази загубена една година да се предложат промени в НК и в процесуалните закони като НПК и ГПК, да се въведе електронното правосъдие, да се приемат промени в Закона за съдебната власт, които да гарантират случайното разпределение на делата, равната натовареност на магистратите, да се направи съдебният процес максимално прозрачен, бърз и справедлив и това да спомогне за укрепване на доверието и на чуждестранните инвеститори в България, останаха само изявленията на бившия министър и подкрепящите го депутати от ДСБ, които като че ли изпаднаха в леко шизофренично настроение, искайки в един момент ограничаване правата на главния прокурор, а от друга страна, създаване на фигура на зам. главен прокурор по т. нар. румънски модел, който да е абсолютно „независим" и да не се отчита никъде. Странни са ми и призивите на Радан Кънев за създаване на български ОЛАФ и за прокуратура, наблюдаваща обществените поръчки. От дълго време Европейският парламент обсъжда създаването на единна европейска прокуратура, която се занимава с измамите с евросредства, измамите с ДДС и обществените поръчки с евросредства на територията на ЕС. Странно ми е, че в деня, в който новият закон за обществените пръчки е публикуван в „Държавен вестник", се правят изявления за промяна на законодателството, които са можели да станат с промени в именно този закон.

- Подадохте сигнали до ЕК с искания за налагане на санкции на Гърция заради блокадата на границата. Ще уважи ли комисията желанието ни, още повече че това се случва за пета поредна година?
- Изпратих сигнал към ЕК относно блокадата на българо-гръцката граница. Недопустимо е за пореден път, когато гръцките фермери се вдигнат на стачка, да затварят границата с България, а не примерно тази с Македония или Турция. По този начин се нарушава принципът за свободно движение на хора и стоки в рамките на ЕС и се възпрепятства функционирането на вътрешния пазар, а гръцките власти нищо не предприемат. Според общностното право на ЕС Гърция има задължението да осигури свободното преминаване през граничните пунктове с България, в противен случай я грози наказателна процедура от ЕК.
В рамките на три седмици Европейската комисия трябва да се произнесе върху това дали ще бъдат наложени санкции на гръцката държава и как ще бъде компенсиран българският бизнес.

- Ще могат ли българските превозвачи да заведат дела за компенсации?
- В момента загубите за българските превозвачи се оценяват между 150 и 250 евро на камион на ден, като неустойките за забавени доставки и пропуснати печалби достигат милиони евро на ден. За жалост бизнесът не може да бъде компенсиран от застрахователите и ще трябва да си търси правата по съдебен път.

Кристина Кръстева
„24 часа"

Роден през 1971 г. във Варна. По професия е адвокат. Специалист в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право. Депутат в 41-ото и в 42-ото НС. Вносител е на законопроекти в защита на неплатежоспособните българи и за регламент за частните съдебни изпълнители. От 2014 г. е евродепутат от ГЕРБ/Европейска народна партия. Член е на комисията по правни въпроси на Европарламента. Работи за създаването на зоополиция в България