/КРОСС/ Филипинският режисьор Лав Диаз (роден 1958 г.) шокира Берлинале, като представи в официалния конкурс новия си филм „Приспивна песен за скръбната мистерия", който продължава 8 часа и 2 минути!

Така той подобри собствения си рекорд отпреди две години, когато с филма "From What is Before" (2014) спечели Голямата награда „Златен леопард" на фестивала в Локарно, но тогава зрителите седяха пред екрана само 5 часа и половина, пише "Епицентърлбг".

Сега в новия си исторически епос той разказва за революционната борба на филипинските патриоти срещу испанското колониално владичество в края на ХІХ век.

Централен персонаж във филма е лидерът на националната революция Андрес Бонифацио и де Кастро (1863-1897), признат за безспорен идеолог и водач на дълголетната борба за независимост.

Режисьорът, който е и сценарист на този огромен епос, не оспорва митологизираната фигура на революционния лидер, но провежда и собствено художествено изследване по местата на реалните събития, разказите за които са обрасли с много легенди и преразкази.

Главната му цел е да изясни мястото на Бонифацио в натрупаната фактология и по този начин да разсъждава за ролята на отделната личност в историческите събития.

Това, разбира се, е направено с подходяща наративна структура, която разчита на изключително бавно действие и дълги, съзерцателни и описателни кадри.

В сюжета на филма вдовицата на загиналия Бонифацио търси незнайния гроб и тялото му. С развитието на разказа тя и други негови последователи навлизат все по-дълбоко в гъстата джунгла, а така и в своите разсъждения за собственото си място в националната борба, за личната си вина за гибелта на Бонифацио и отговорността им пред общите революционни идеали.

В стилистиката на филма прави впечатление избраното черно-бяло изображение с висок контраст на светлинните решения. Те безспорно опоетизират разказа и добавят силен отпечатък като завръщане в миналото към неустановената фактология, но пък наслагват и определен нюанс за обобщена абстракция.

Така факти, митология и вибрираща поетична чувствителност търсят съучастието на малцината зрители, които биха намерили (и пожертвали) осем часа фестивално време плюс един час пауза по средата на сеанса. Защото за нормални търговски прожекции в градската киномрежа въобще не може да става дума.

Любопитно е обаче как и доколко журито на Берлинале, което по принцип е задължено да гледа всички филми от начало до край, се е справило с това изпитание и дали „Приспивна песен за скръбната мистерия" няма изненадващо да се намеси някъде сред наградите!

Това ще стане ясно на официалната церемония при закриването на фестивала на 20 февруари, събота вечерта.