/КРОСС/ Отиде си Илия Добрев - актьорът, въплътил се в образа на Васил Левски във филма „Демонът на империята", съобщи Съюзът на артистите:
„Поклон, учителю! Илия Добрев е роден на 10 февруари 1942 г. в Хасково. Завършва НАТФИЗ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. Най-известната му роля е на Васил Левски в „Демонът на империята" (1971).
Илия Добрев е получавал много аплодисменти и в киното, и в театъра. Ето някои от филмите с негово участие - „Жребият" (1993), „Аз, Графинята" (1989), „Борис I" (1985), „В името на народа" (1984), „Лавина" (1982), „Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), „Апостолите" (1976), „Записки по българските въстания" (1976), „Зарево над Драва" (1974), „Вълчицата" (1965).
На драматичната сцена дебютира през 1967 г. с ролята на Той в спектакъла „Аз не съм Айфеловата кула" във Варненския театър. След две години го канят в трупата на Театър „Българска армия".

Там работи в постановките на най-добрите режисьори, като Леон Даниел и Крикор Азарян, Кръстю Мирски и Николай Люцканов, Асен Шопов и Красимир Спасов. Незабравими остават образите на Кратун от „Напразни усилия на любовта", Плужников в „Смертию смерть поправ", както и Чеховите образи, създадени с Азарян, както и Тодор Каблешков в пиесата „От земята до небето", Арамис в интерпретацията на Валери Петров и под режисурата на Леон. „Творческият път на Илия в нашия театър се дели на преди и след Сатиричния. Там, където е започнал още в постановките на Методи Андонов, Илия Добрев се среща с нови предизвикателства в лицето на режисьорите Младен Киселов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Здравко Митков, Пламен Марков. Там са и първите му постановки с Красимир Спасов и Николай Ламбрев, с които ще се срещне при завръщането си във Военния театър.От този втори период няма как да не си спомняме Хаджи Авраам от „Опит за летене" в постановка на Азарян, Клавдий и брат Лоренцо в постановки на Николай Ламбрев, Сарафанов в „По-големият син", както и бащата на Орфей в „Евридика" от Жан Ануи. 

Илия Добрев беше не само много добър актьор, той беше автор на драматизации, режисьор на над петдесет постановки, както и изключителен педагог. Младите в театъра го обичаха и го слушаха, той беше авторитет за тях", отбелязват ТБА и Фондация Академия „АСКЕЕР".

Фотография: Хинко в „Златното покритие" от Драгомир Асенов, реж. Кръстю Мирски