Военноисторическият музей показва Самарското знаме
Секция: КУЛТУРА
03 Март 2016 10:58
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Военноисторическият музей показва Самарското знаме

/КРОСС/ За трети път през последните 15 години, Националният военноисторически музей показва най-голямата светиня на Освобождението - Самарското знаме. 

„Решихме, че в годината, в която музеят навършва 100 години, ще представяме емблематични експонати за българската история. Самарското знаме е първото за тази година= То, както всички знаят, е правено за Априлското въстание, но не е използвано в него, а в Освободителната война. Знамето носи доста характерни елементи за националноосвободителните движения на Балканите - идеята за панславизма, трите полоси с цветове, православния кръст и иконите - в случая Казанската Света Богородица с младенеца и св. св. Кирил и Методий", обясни директорът на музея Соня Пенкова пред BTV.

Това знаме има особено присъствие в Освободителната война. В боевете при Стара Загора преминава през няколко ръце, но е спасено. По-късно участва и в боевете на Шипка. Наградено е с орден за храброст. Това е много рядка практика в българската наградна система. Орденът е вграден в пиката на знамето. Светинята е в чудесно състояние за възрастта си, въпреки стареенето на плата и цветовете и някои неадекватни от днешна гледна точка реставрации, правени през `60-те г. в СССР, каза още директорът.

По случай 3 март музеят обяви вход свободен за посетители. Те могат да разгледат постоянната хронологична експозиция и временните изложби, само колекциите зали ще са с платен достъп. Работното време на музея днес е от 10 до 18 часа.

На 3 и 4 март осем държавни музеи ще бъдат безплатни за ученици и учители, за да могат да се запознаят с българската история и традиции. Това са Националният исторически музей, Националната галерия в София (включително Квадрат 500), Национален политехнически музей, музеят „Земята и хората", Националният литературен музей, музеят „Шипка-Бузлуджа", както и музеите на Христо Ботев в Калофер, и на Васил Левски в Карлово.